Боксьорът легенда Борис Георгиев: Христос беше с мен на олимпиадата!

Заминах за Атина със спукана кост на ръката

Кой е той?

Олимпийският медалист в бокса Борис Георгиев започва своята професионална кариера на един ринг с Тайсън Фюри. Години по-късно талантът споделя своя опит. Във втората част от интервюто пред ютюб канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Георгиев разкрива как е спечелил олимпийски медал със спукана ръка.

- Борис, в кариерата нещата ви се получаваха. Печелехте титли и много хора твърдяха, че няма кой да ви спре по пътя към титлата на олимпиадата. Стигнахте до бронза. Разкажете за това олимпийско приключение.

- Ръката ми беше проблем. Заминах за олимпиадата със спукана кост.

- Как се получи травмата?

- Спуках я на спаринг с Калоян Кючуков. Стана една седмица преди олимпиадата. Вече приключвахме спарингите. Случи се по време на последния рунд. Той се наведе, засякох го с десен и изпищях. Свалих и хвърлих ръкавиците. Хванах се за главата. Викам: "Какво направих?!". Започнаха доктори, снимки. На снимката ми казват, че няма нищо, а то ми беше спукана костта. Точно за една седмица докторите намериха някаква инжекция, която да не ми дава допинг, за да мога да участвам. Там ще ме проверят, знаеше се. Казваха, че слагат инжекцията и изтръпва всичко. Не искаха да ми кажат колко е сериозно, но и да ми бяха казали, аз и с една ръка щях да отида. Нямаше как да не участвам. Така се получи. Дадох всичко от себе си. Играех без ръка. Биеха ми две инжекции. Отивах в тоалетната и докторът идва там. Да ми бият инжекцията с една специфична игла, която да не се счупи в костта ми. Изтръпваше ми цялата ръка, но за половината мач. Оттам нататък играех само финт, лява ръка. Друго нищо. В мача за медал от първия рунд започна да ме боли ръката.

- Как се справихте?

- Играх с много добър боксьор, но беше една идея по-бавен от мен. Знаех, че ако се сбия с него, няма как да стане. Трябва да вкарам много удари. Няма как. Два рунда го държах, като правех всичко след него. Третия и четвъртия бяхме равни. Разликата беше две точки. Бях притеснен. Ако бях здрав, щях да го бия с 20 точки разлика. Но ти играеш за медал. Това е мачът на живота ми. И го взех! Този мач и днес не искам да го гледам. Просто ме държи досега.

- Явно не сте имали физически и психически сили за полуфинала с кубинеца вече?

- Когато играх за медал с казахстанеца, всички мои колеги си отидоха същия ден. Те не пожелаха да ме подкрепят. Сам човек само с треньора - гадна работа. Но аз не бях сам. Исус Христос беше с мене и му благодаря цял живот. Аз не бях сам. Казах им: "Момчета, няма проблем! Аз излизам и си правя моята игра!". И го направих. Знам, че спортната злоба си е спортна злоба. Нищо че сме приятели. Но те знаеха още преди да заминем. Аз съм бил цял живот капитан на отбора. И цял живот съм бил най-добрият. Те го знаят, не могат да го отрекат това. И вие го знаете, цяла България го знае. Не могат с мене. Те го знаят. И досега ми казват: "Човек, ти си най-големият!". И Кобрата признава, и Тервел го признава. Всички добри боксьори. И те са много добри боксьори, но аз бях най-добрият.

- В Пекин имахте втори шанс да сбъднете мечтата си да станете олимпийски шампион. Какво се случи там?

- Не бях аз. Имаше много напрежение в главата ми. Въобще не ме интересуваше тази втора олимпиада, честно да кажа. Някои хора се радват, че са участници на олимпиада. Бихте ли ме питали колко загуби имам в света аз?

- Колко имате?

- Много са малко. И са от най-добрите боксьори. 10 загуби най-много да имам. Говорим до 38 години. На ниво - няма това, няма онова. Само на световно ниво. Аз тука не играя бокс. Да играя в България за 1000 лева?!

- След олимпиадата в Пекин приключихте с олимпийския бокс.

- Веднага отидох в Англия.

- Защо решихте да отидете там и какво стана?

- Бяхме заедно с Тайсън Фюри тогава. Даже първия му мач с Чисора на същата галавечер и аз играх. За мен боксът в Англия е смешен. Те там професионалистите тренират понеделник, сряда и петък. Не знам защо така. Две седмици преди мача тренират всеки ден двуразово. Аз не мога така. Аз съм професионалист от България. Това е моята школа - сутрин и следобед всеки ден. 2009-а бях там. Отидох, но не с уговорка. Влизам в най-известната зала и гледам едни тренират. Аз отидох с на жена ми баща й. И той е бил боксьор. Отидох там и искам да тренирам. Обаче там всяка тренировка се плаща. Платих, влизам и си загрявам. Там всеки е с мениджъра си, с промоутъра. Кой му държи кърпата, кой му дава вода, кой му следи пулса. Всеки с голям антураж. Аз как отидох в тази зала, не знам. Няма с кого да правя спаринг. Тогава не знаех и английски. Играех на един чувал. Загрях, но забелязвам, че тези ме гледат нещо. Идват до мен и ми говорят. Казах им, че не говоря английски. Те играха и аз ги гледах малко. На следващия ден пак отивам там.

- Какво стана?

- Започнаха треньорите да ме питат от коя държава съм. Казах им, че съм Борис Георгиев. Провериха ме веднага. Питат: "Ти професионалист ли си в момента?". Отговорих, че не съм, но ще стана. Викнаха ме в офиса. Веднга ме дръпнаха. Подписах само за два мача с един мениджър. За хубави пари бяха. Казах им, че въобще не ме интересува с кого ще играя. Обявиха, че ще направят по-лек мач за начало. Това не ме интересуваше. Аз бях ток и жица. Питах къде е Амир Хан. Да ми го дадат него, ако искат. Аз искам него, но той никога няма да ме иска, защото аз не съм никой в профибокса. След известно време той разбра, че съм там, и ме иска за спаринг партньор. Казах, че няма проблеми, но всичко си има цена. Знаех колко вървят спарингите - по 100 паунда на рунд. От него исках да взема по 500 на рунд, ако ме иска мен. Беше съгласен и отидох там и една седмица спаринги по 12 рунда.

- Какво стана на тези спаринги?

- Лесна работа! Той играе аматьорската. През цялата си професионална кариера играеше аматьорски бокс. Имаше много нерви от негова страна в спарингите ни. Аз го спуках! Той се опитва да ме натисне, аз го засичам. Промоутърите и мениджърите му казаха, че съм човекът, който ще го вкара във форма. И така стана.

- А защо не продължихте с профибокса? Имахте само победи в Англия.

- Малко ми се объркаха нещата там. Първо исках при Бари Хърн да подпиша. За мен той е най-големият промоутър.

- Как виждате националния отбор на следващата олимпиада в Лос Анджелис? Имаме много големи таланти.

- Радвам се, защото имаме медали. Дано така да вървим. Да имаме кубински български стил. Пожелавам на всичките да имат късмета да отидат на олимпиада. Световни и европейски ги знаем. Тях не ги броя. Олимпиадата си е олимпиада. И оттам нататък вече професионалисти. Но който иска да става професионалист и може, да не играе в България. Да отиде в Германия, Франция, Англия най-вече.