Калоян Стоянов-Цимбика: Правехме се на гангстери

Георги Илиев е падение за ВИС-2, разделиха всичко зад гърба ми

Кой е той

Калоян Стоянов-Цимбика е познавал и работил с братята Васил и Георги Илиеви. Той влиза в криминалните среди, защото вижда, че не може да пробие в бокса. Успоредно с това попада и в капана на наркотиците. Пред ютюб канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Стоянов е болезнено откровен за най-тъмните моменти от своя живот.

- Г-н Стоянов, като боксьор достигате до националния отбор. Как беше там?

- Беше страхотно. Сбъдна ми се мечтата да съм в националния отбор. Викаха ме на лагери. Отивам и на съседния чувал Ивайло Маринов - вездесъщият! До него седи Серафим Тодоров. Малко по-встрани Киркор Киркоров, Тончо Тончев. Знаете ли за какви боксьори ви говоря? Аз, Краси и Коко седяхме като сирачета. Някакви, които са поканени на бала, да хапнат отстрани. Е там вече се израства. Не ходех на големите турнири, но ме пращаха на второстепенните. На две състезания съм бил. Нямам никаква кариера аз с националния отбор. Просто имах лагери и два турнира, на които взех бронзови медали. Видях в чужбина какво значи конкуренция. Един италианец почти ме утрепа от бой. Много яки удари изядох, а имах претенции, че съм доста добре сложен за моята категория. Направо такива удари изядох, че викам: "Майко, тука вече става страшно!". Израстването беше голямо. В това време обаче много ми се разгърна и другият потенциал, за който не обичам много да говоря - престъпният. Открих бързите пари. Това бяха годините на демокрацията - 1990-1991. Започнах да се разколебавам дали ще продължа с бокса, или ще си остана на улицата.

- Защо?

- Защото видях, че нямам шанс. Трудно можеше да вляза в националния мъже. Знаете ли каква беше конкуренцията?! Тогава имаше един, който бе световен шампион, и още един, който взима медал на европейско в същата категория. И аз влизам трети, който има някакви медали на републиканско и се боря с тези титани. Националният отбор беше 4-5 световни, 2-3 европейски и един олимпийски и 1-2-ма вицеолимпийски шампиони. В тази среда растеш.

- Помните ли първото изкушение?

- На 16 години откраднах на баба ми 5000 лева, които бяха страшно много пари. Тя разбра след три месеца и щеше да получи удар, горката. Това е първият път, когато баща ми не ме би. Може би защото ме обичаше много баба ми. Баща ми беше на курс във Франция и си мислех, че като се върне, ще ме убие от бой, но за първи път не ме би. Каза ми, че не са хубави тези работи. Повече да не правя така. Аз взех парите и водех целия клас на банички, тулумби, сладолед. По 60 до 100 лева съм взимал на ден. Не съм взел 5000 лева накуп. Стопих ги. Това явно ми показа, че мога да взимам нещо, което не е мое. Да се възползвам от труда на някой друг, който е спестявал.

- Имали ли момент, в който сте си казвали, че тръгнете ли в тази посока, после няма връщане назад?

- Не съм имал такъв разсъдък тогава. Изведнъж това се е оказало по-силно от мен. Съжалявам, че баща ми не ме е набил тогава. Ако ме беше набил хубаво и ми бяха лепнали едно наказание, може би много неща щяха да са различни, но това са такива моменти, в които едно нещо променя целия ти живот.

- Вие в един момент с Любо Боксьора сте искали да правите първата организирана група с Васил Илиев. Щеше ли да се промени цялостно държавата, ако тези неща не се бяха случили?

- Любо коментира за мен неща, които не са така. Коментира случаи, на които не е присъствал. Не са ме били в "Ялта". Бяха ме наобградили. Второ, не е идвал с мен. Ходих на другия ден с Божката и с брат ми, та ги набих аз. Счупих главата на покойния Иван Кудев. После станахме приятели. Тогава беше така - бием се, пребиваме се, на другия ден сме приятели. Никой не ме е бил, но аз не можах да преглътна това, че ме наобградиха и ме унижиха така. Ако ме бяха били, нямаше да ме боли толкова. Аз съм честолюбив човек. След това в организацията, която се създаде, Любо беше, не искам да говоря... Той беше един от първите, които се скриха.

- В тази обстановка можехте ли лесно да излезете и да се върнете към спорта?

- Който опита от меда веднъж, много трудно се връща да яде сух хляб. Опитал веднъж големите и лесните пари, как да ме върнеш в бокса. Знаеш ли колко взимахме тогава на мач? 25 лева на победа. Знаеш ли за победа каква трябваше да ти стане главата? Чувстваш как ти пулсира след всяка тренировка. Няма как. Тогава парите ми станаха цел.

- А каква беше разликата? Колко пари изкарвахте от криминалната дейност?

- Няма база за сравнение. Можеше да взема 50 000 лева за половин час. А в бокса на олимпийските шампиони даваха по една лада. Е, за една лада ли да се боксирам? Там ли да ми отиде целият смисъл на живота. Знаех, че олимпийски шампион не мога да стана. Тогава направих много трезва преценка. Знаех, че максималното, до което мога да стигна, е да стана медалист от някое голямо първенство, но нямах таланта да съм голям шампион.

- По това време ли се отворихте и към другия голям бич във вашия живот - алкохола и наркотиците?

- Не, алкохол не съм употребявал никога. Само наркотици. Направих го от келешлък. Въобще не си давах сметка, че това е нещо, което може да промени тотално живота ми, да ме увреди, че може да ми причини неща, за които дори не искам да говоря. Не искам да се сещам. Водя нов начин на живот. Много неща станаха, за които съжалявам. Ако имаше малко повече информация за наркотиците и последствията от тях... Тогава говорехме навсякъде: "Това дрогата е на богатите!", за кокаина. За наркомани имахме само хероиновите и алкохолиците. Не знаехме, че тези, дето шмъркат и са на върха на хранителната верига, също стават наркомани. Нямаше информация. Тогава си говорехме, че това го взимат само богатите. Аз защо го взимах, не знам? Киното! Винаги съм казвал, че е киното - тази пропаганда, която идваше от Запад. Искахме да подражаваме. Правехме се на гангстери в една съвсем друга обстановка тук. Беше смешно! Но това изкриви и помрачи живота на доста хора.

- Кога разбрахте, че всъщност нямате измъкване от наркотиците и трябва да вземете мерки?

- В употребата има три периода. Първият е употреба, когато се води още розов период. Злоупотреба, когато вече нагазваш в лайната здраво. И последният е зависимост. Тогава не може да функционираш, без да употребяваш. Целият ти живот е сринат, изгубил си всичко около себе си, всичко се руши и потъваш с бясна скорост. Поглеждаш нагоре и виждаш дъното. Аз бях в розовия период на употреба, който винаги е няколко години. В него всичко беше прекрасно - шмърках си, употребявах си. Въобще не ми идваше на акъла, че това нещо може да ми пречи. Тогава бях спонсор на боксов клуб "Славия" и реализирах моите мечти през ръководството. Създадохме един шампионски отбор. Взехме Серафим, Даниел Петров. За една бройка щяхме да вземем и Тончо Тончев. Щяхме да направи наистина големия шлем. Малко им стана тъпо на другите отбори, но пък аз реализирах моите мечти. Имах пари, можех да си позволя да взимам състезатели. Бях на 23 години тогава. Държах и "Металург" и развивахме и футболен отбор. От "В" го вкарахме в "А". Започнах като меценат да се развивам.

- Били сте в розовия период, когато всичко ви е вървяло?

- Да, и много пари изкарвах. Не ми представляваше трудност да поддържам това нещо. Първата щета беше, че не се върнах от Испания навреме, когато напуснах България. Серафим, вместо да продължи с кариерата нагоре, започна да потъва по Турция, някакви полупрофесионални мачове. С Даниел не знам какво стана. Един градеж, който бях започнал... Тази приказка можеше тепърва да започва. Можеше да направим уникална промоутърска компания. В нея да имаме най-големите имена и да ги вкараме в професионалния бокс. Имахме треньори, боксьори, всичко. И аз си заминах и оставих всичко ей така.

- А вие заради наркотиците ли заминахте?

- Не, заради други работи, които не искам да разказвам. Свързани с криминалната дейност. Не бях направил нищо, държаха ме там нарочно. "Седи и не се връщай, тук те търсят", ми казваха. Никой не ме е търсил. Просто разделиха всички неща без мен. Това е цялата истина.

- След смъртта на Васил Илиев ли?

- След смъртта на Илиев. По време на възхода на Георги. То възход ли е, падение ли е - не се знаеше. Възходът на един бе падение за цялата групировка и за цялата империя, която Васил беше оставил.

- Колко време останахте в Испания и там ли ставате баща за първи път?

- Да, в този период. Със смесени чувства говоря за Испания. Първо ми даде много. Показа ми свободата да не съжаляваш, да се движиш, да не си обременен. Всички комплекси и предразсъдъци изчезнаха там, виждайки супер богати хора как се държат, как се движат, как няма охрани. Друг свят, друга планета. Гледаш Нунес, президент на "Барса", с един шофьор, без охрани. И гледаш тук президент на клуб от трета дивизия с 4-5 коли и два джипа. Малко смешна история. Испания ме освободи от всички предразсъдъци и комплекси. Хареса ми свободата там. Никой не ти е налагал ценностна система. За първи път бях с една жена, па макар и за кратко. И там започнах да изневерявам и да правя глупости, но за първи път намерих човек, с когото искам да живея. За първи път ми се роди син. Тези неща направиха някакъв катарзис в мен.