Боксьорът Ангел Петков: Ще изкарат Фелипи Мая с носилка

Ангел Петков има 70 професионални боксови мача. Той е българинът с най-много рундове като професионалист в историята. Боецът тръгна по нов път в края на миналата година. Дебютира успешно на галавечерта BKFC, а утре отново ще излезе на кръглия ринг в "Арена София". Негов противник ще бъде бразилецът Фелипи Мая.

- Ангел, предстои ви втора битка в BKFC. Направихте страхотен дебют с победа над Никола Арсов преди няколко месеца. Какво си спомняте от мача?

- Очаквах по-малко от Никола. Доста ме изненада. Един от малкото състезатели, които имат амбиция, хъс и мотивация до последно. В голяма част от мача беше в нокдаун и не знаеше къде е. Погледът му беше мътен и витаеше някъде във въздуха, но не се даваше. От неговия ъгъл му казаха: "Давай, ти взимаш мача!". Това ме учуди, но самият той явно чуваше тези думи и натискаше.

- Когато чувахте това от противниковия ъгъл, не се ли породи съмнение във вас за крайния изход?

- Не бих казал. Всичко се дължи на опита и многото мачове. Знаех, че побеждавам. Много ме изненада хъсът на това момче. Не го очаквах.

- Какво е самото усещане да сваляш ръкавиците и да се биеш с голи ръце?

- Не беше нещо толкова ново. Имам и случаи на сбивания на улицата. Част от нещата е, не е новост за мен. Това е най-близо до бокса. Може би повече ми допада от този с ръкавици. Има много по-хубави нокаути. Мачовете са по-сбити, което не отегчава публиката. Във всяка секунда очакваш нокаут. Случват се много по-често. В бокса има дълги мачове по 50 минути - скучни, бавни, мудни. Не ти се гледа.

- Много от бойците казват, че и много по-травматични.

- Не е точно така. В бокса също има много контузии. В ММА има. Те са навсякъде. Като състезател по бокс имам адски много контузии. Има една тънкост. Може да получиш атака с кокалчетата, а това задължително оставя щети. Без значение дали сцепена кожа, счупена кост. Затова самият ти фокус е увеличен много повече. Много по-внимателен си. Гледах собствения си мач. Учудвам се как избягвам дадени атаки, които в залата не успявам.

- Как се стигна до вашето участие в BKFC?

- Не бях чул за самото BKFC. Не знаех нищо за него. На едно пътуване в Англия за боксов мач с Бойко той ми каза, че ще се запиша на BKFC. Все едно ме задължи. Попитах го какво е това. Обясни ми. Започнах да гледам видеа и ми стана любопитно. Оказа се, че след месец има кастинг. Така станаха нещата. В бокса много от мачовете тук и в чужбина са нагласени. В BKFC се надявам да няма такова нещо. Всичко изглежда обективно.

- Вие като професионален боксьор как се мотивирате да участвате в тези битки?

- Мотивация ми дава това, че боксът ми доставя удоволствие. Той за мен е като хоби. Освен това, когато знам, че съм победил и не ми дават мача, не падам психически. Знам, че съм ощетен. Много често се случва да не качат запис от мача. Обикновено са задължени да го правят. Когато опонентът ми губи много, те не ги качват или си замълчават. Това ми дава мотивация - аз не падам, а ме ощетяват.

- Съперникът ви сега ще е Фелипи Мая и се закани, че ще ви откъсне главата.

- Не го познавам. Той може би цели някаква полза със заплахи за откъсване на главата. Не го виждам да дойде в България и да ме заплашва. Ще положа усилия да излезе на носилка след мача. Помня го от предишната галавечер. Всички бяхме в хотела. Единствено той беше по-луд, по-психо. Ходеше, викаше, пееше си някакви неща. Казах си, че е хубаво, че не се бия с него, защото е много луд. Няколко месеца след това ми го поднесоха. Съдба.

- Какво ви направи впечатление в играта му?

- Не бих казал, че ме впечатли с нещо. Единственото, което забелязах в него е, че няма страх. Не мисли за това дали ще се контузи, дали ще си счупи нещо. Опитва се да те нарани, да нанесе колкото може по-големи щети. Това му е основната идея. Не виждам нищо повече в него.

- Удобен ли ви е като стил?

- Мисля, че да. Като цяло няма кой знае каква поносимост. Може би е износен вече. Ще видим на мача.

- Какви са амбициите ви в BKFC? Имате ли намерение да гоните кариера там?

- Още не знам. За мен е по-хубаво да го съчетавам с бокса. За боя в стойка, както е BKFC, той е най-важното. Боксът е най-добрата подготовка за битките без ръкавици. Шампионите в BKFC в момента с нищо не ме изненадват. Не бих казал, че са световна класа. Много от тях са на по-ниско ниво от мен като техника и умения.

- Имате ли желание да отидете в Америка и да атакувате титлата?

- Да, напълно възможно е. Гледам мач за мач, а не толкова далеч в бъдещето. Каквото е писано, да става. Тук амбицията ми е много по-голяма от тази в профибокса. Нещата ми изглеждат обективни. В момента се бия на наша земя. Много мои фенове ще дойдат. Това ще ми даде допълнителни сили.

- В профибокса загубите ви са повече. Част от тях в оспорвани мачове в чужбина, в които съдиите дават победата на домакина. Случвало ли ви се е след такъв бой да се запитате дали си заслужава?

- Не го усещам по този начин. Боксът ми доставя удоволствие. Освен това в Англия стигам до мачове с участници на последната олимпиада, до момчета на най-високо ниво. Двубоите им с мен са им много тежки. Това ми дава амбиции.

- А защо кариерата ви не се разви така, че самият вие да сте сериозен претендент?

- Нещата стават малко по-сложно. Като цяло вадя всичко за бокса от джоба си. Ако искаш да гониш хубава статистика, идеята е да се биеш с по-слаби от теб, в нагласени мачове. Да плащаш на твоите опоненти, за да губят. Повечето момчета искат това. Не ходят навън - включително и Йосиф Панов, който ми е много близък, Боби Велев, Владо Георгиев. Бият се само тук. Навън не може да вземат мачовете. Момчетата гледат да се бият тук, да взимат някакви купи и победи.

- Помните ли момента, когато влязохте за първи път в залата?

- Беше много забавно. Запознах се с едно момче Ники Пенчев и си пишехме в скайп. Тогава гледах К-1. Натисках го да отидем да се запишем на кикбокс. Той в един момент се съгласи. Заведе ме обаче в боксовата зала. Не ми беше тежко. Повечето момчета се смазаха. Стана ми любопитно да видя докъде мога да стигна. В един момент се появи и любовта към състезанията.

- Как решихте да станете професионалист?

- Поднесе ми се удобна възможност със Стилиян Костов. Той е човекът, който ме въведе в бокса. Не бях наясно, не знаех как стават нещата. Това, че има изпипани мачове и т.н.

- При пътуванията в чужбина случвало ли ви се е промоутърът или мениджърът на опонента да ви каже да играете по-леко с него срещу някакви средства?

- Това ми се случва много често. Само когато ме видят как изглежда, и ми казват: "Тук нали знаеш ще внимаваш!". Започват някакви такива неща. Но никога не е имало случай, в който да запазя някого или да дам на някой мача. Предлагали са ми и пари за загуба.

- Кое е най-жестокото ощетяване, което сте претърпявали от съдиите?

- Много са! В Шотландия веднъж се бихме на деня на военните им. Съперникът бе от техните специални части. Беше пълно с военни. Оказа се, че съм му адски неудобен. Той не можеше да ме пипне. Убивам го от бой и знам, че съм спечелил. Публиката мълчеше. В един момент обявяват, че ме е победил с една точка. Слязох бесен и исках да подам констатация. Човекът, който следеше дали нещата са ОК, дойде и ме потупа. Каза ми: "Ти победи, но мача не може да ти го дадем". След това ми се случва често подобно нещо. Тогава беше шок за мен. После вече...

- Каква е прогнозата ви за мача утре?

- Не очаквам да е мач по точки. Той е тук, за да ми откъсне главата. Аз излизам за тежък нокаут. След това ще го навестя в болницата.