Карлос Насар ОТКРОВЕН: Не мога да предам България

*Никой от федерацията не ме подкрепи след травмата

*Пазя се за олимпиадата

*Справих се с всичките си мъки

Кой е той

Карлос Насар е последният голям български шампиони, който получи предложение да се състезава за друга държава. Преди него на изкушението бяха подложени Наим Сюлейманоглу, Халил Мутлу, Николай Пешалов, Стефан Ботев... Олимпийски и световни шампиони приеха. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" най-големият талант в щангите разкрива защо не би последвал. Европейското първенство по вдигане на тежести, на което сме домакини и Карлос ще участва, започва утре. Битките от зала "Арена София" ще се излъчват пряко и по телевизия Ринг.

- Карлос, как се чувствате преди европейското първенство в София?

- Чувствам се невероятно. Страхотно е, че европейското първенство ще е в България. Никога не съм имал възможността да участвам пред родна публика и да покажа какво мога. За мен е голяма отговорност. Това е и годината на олимпиадата, която очаквам с нетърпение.

- Какво да очакваме от вас на европейското? Вдигнахте много летвата със световните рекорди миналата година.

- Очаквайте златен медал! Световен рекорд ще има евентуално, ако се наложи. Гледам да се запазя максимално за олимпиадата. Радостта ще е още по-голяма, ако стана европейски и олимпийски шампион тази година.

- Каква ще е конкуренцията? Ще дойде ли италианецът, който е най-големият ви съперник?

- Италианецът според мен ще дойде. Дори мисля, че ще е силен. Но това не е нещо, което ме плаши и може да ме спре. Точно обратното, мотивира ме да съм още по-силен.

- 2023-та започна именно с европейско за вас. Всичко изглеждаше прекрасно, но след това един инцидент и тежка контузия ви върнаха много назад. Как го преживяхте?

- Успях да се запазя психически. Беше труден период за мен, но правилните хора бяха до мен. Помогнаха ми с точните думи. Аз бях с правилна настройка да не се отказвам. Да се боря и да се справям с трудностите въпреки кофти момента, през който преминах. Не съм изпадал в психически депресии и дупки дори и за минута по време на лечението ми. Бях абсолютно фокусиран върху това да се боря да се възстановя и да печеля отново медали за родината.

- Какво ви минаваше през главата, докато лежахте в леглото обездвижен? Травмата ви беше срязан ахилес.

- Казвах си, че е станало каквото е станало. Времето назад не можем да върнем. Можем да променим занапред. Започнах от кръста нагоре тренировки почти веднага. Доста кръв бях изгубил. Бях свалил 10-15 килограма. Трябваше и доста хапване. Не трябваше да спирам режима на хранене, за да може после влизането във форма да е по-лесно. Както и стана. Проходих и влизането ми в топформа стана много бързо, тъй като не съм спирал хранителния си режим. Нито съм оставял тялото напълно обездвижено.

- Казвал сте ми, че в този период не сте получили достатъчно подкрепа от хората във федерацията, спортните среди в България. Беше ли неочаквано това за вас?

- Абсолютно неочаквано! Тогава не получих никаква подкрепа, дори морална. Някакво обаждане или да ми кажат каква е процедурата оттук нататък. Всичко беше в моите ръце. Аз решавах през кои стъпки да мина. Трябваше сам да намеря пътя към възстановяването ми. Това беше удар за мен, тъй като съм готов да направя всичко за тази федерация. Отказвал съм оферти, а в този момент те не постъпиха добре с мен. Въпреки това се възстанових и след това поговорих с тях. Обърнаха ми внимание и постигнахме някакво разбиране и решение. Всеки греши. Приемам това като тяхна грешка. Приемам, че са си взели поука. Ако, не дай си боже, се случи с някой друг, те да се сетят за тази ситуация и да не повтарят грешката отново. Това доста ме зареди с мотивация.

- Завърнахте се и в края на годината впечатлихте с постижението си на Гран при в Катар, което беше по-силно от световното първенство.

- Наистина беше по-силно от световното. Въпреки че аз и за него бях подготвен. Просто от лекарска загриженост ми казаха да не участвам. Иначе бях натрениран горе-долу, но не като в Катар. И световното имах шансове да го спечеля. Но определено ги изненадах в Катар. Направих нещата така, както бяха в главата ми. Според мен съперниците са си взели уроците и поуките от ситуацията. Разбраха, че не беше нужно да ме пренебрегват.

- Вие реално се върнахте на големия подиум там. На олимпиадата конкурентите ви ще бъдат същите.

- Нямам страх от никой от конкурентите ми. Знам, че съм по-силен от тях. Ако някой от тях евентуално ме победи, ще е, защото не съм се справил добре с физическата умора или с възстановяването. Не мисля да дам на никой да спечели така лесно титлата, както и те на мен. Намерил съм правилния път за победата. Следвам си стъпките за олимпийски шампион. Дай боже, да стигна дотам. Определено няма да е лесно, но не е нещо, с което не мога да се справя.

- Какво ви мина през главата в момента, в който вдигнахте 223 кг?

- Това е едно от най-щастливите ми състезания. Печелил съм много състезания и по-големи. Но това е много сантиментален момент. Преминах не само през контузия, но и през доста неща. Това беше доказателство, че съм се справил с всичките си мъки и проблеми - физически и психически. Беше знак, че съм минал едно ниво нагоре и съм готов да преодолявам и по-големи препятствия.

- Вече изглеждате зрял човек. На какво се дължи тази промяна във вас?

- На всички неща, които ми се случиха. Винаги съм бил човек, който иска да минава по трудния път. Да покажа, че мога да се справя и иначе. Разбрах, че това не ми носи нищо и не печеля нищо. Точно обратното, губя само. Както съм губил през целия ми живот, когато съм постъпвал по този начин - на инат и арогантно. Като се погледнах отстрани, не искам да съм това, което видях тогава. Това доведе до моята промяна. Така още по-лесно ще ми върви спортът и ще бъда шампион и в живота.

- Кога настъпи този преломен момент?

- Аз постоянно размишлявам. Не съм имал един или два проблема. Не са били типично тийнейджърските проблеми на един обикновен младеж. Капка по капка прави язовир. Така и при мен - проблем след проблем решенията, които взимах, не бяха точните. След това си понасям последствията и вече намираш правилния път. Макар и това да не е правилният начин да го откриеш. За жалост, аз така го намерих.

- В края на годината не попаднахте сред носителите на спортен "Икар" и останахте пети за Спортист №1. Учуден ли бяхте от това?

- Ставал съм в една година световен и европейски шампион със световен рекорд и не съм бил и на 20-о място в тази класация. За мен това не е нещо ново. Вече не искам да я печеля тази награда. Изгуби престижа си самата награда. Опитах се да погледна от всяка една гледна точка. Въпреки това ми изглеждаше несправедливо. Може и да е защото съм бил афектиран, но това ми е мнението по въпроса.

- Майка ви написа, че щом в България не ви искат, в чужбина сте добре дошъл. От Катар ли беше предложението към вас?

- Никога не съм твърдял, че България не ме иска. Видяхте бунта, който стана заради спортист на годината. За мен това е истински ценната награда. Радвам се, че хората толкова много ме обичат. Получавал съм оферти и от Катар, и от други държави. Идвали са в България. Аз определено не мисля да ходя да вдигам за друг флаг. Не мога да се обърна към всички хора, които ме подкрепиха, и да им кажа: "Аз бях дотук! Аз ви предавам". Да имам обичта им е ценното за мен, а не пари, коли и каквото и да е друго. Това е истинският стимул и мотивация за мен.

- Как преминава подготовката ви? Отново тренирате самостоятелно, както и през миналата година.

- Подготовката ми върви нормално. Резултатите ми се движат само нагоре. Здрав съм без контузии. Дано така и продължава. С мен се подготвят Божидар Андреев, Диян Пампорджиев. Пламен Братойчев като треньор на Божидар също е с нас. Водим заедно подготовка. Момчетата са рамо до рамо с мен. Подкрепяме се като отбор. Дано дадем пример как трябва да се държи един тим.

- Какви са плановете ви след европейското първенство?

- Имам състезания в Бундеслигата. Има и още една Световна купа. Тя е квалификация за олимпиадата и е задължителна за участниците на игрите. Има европейско за младежи. Ще участвам на всяко едно състезание.