ММА боецът Калоян Колев: Не си повярвах за UFC

Калоян Колев е един от най-успешните български ММА бойци. Единственото поражение в неговата кариера беше в Кънтендър сериите на Дейна Уайт. Бившият борец се завръща на ринга за голямото бойно шоу BKFC на 17 ноември в "Арена София". Той ще се бие срещу Амер Абдулнаби - Мачете. Как подхожда към новото предизвикателство Калоян и какви са неговите бъдещи планове споделя пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

Огнян Георгиев

- Калоян, очаква ви ново предизвикателство. Ще се биете на първата в България BKFC вечер. Как се решихте на тази стъпка?

- Не съм очаквал да се бия с голи ръце. Професионално се занимавам с ММА и тренирам специфично за там. Получих предложение от организатора Любен Геджев, което нямаше как да откажа. Съперникът ми също е играл ММА и кикбокс. Изглеждаше ми интересно и реших да се пробвам.

- Трябваше ли ви повече време да мислите, преди да решите?

- Мислих точно един ден. На следващия първата ми работа, когато се събудих, е да отговоря, че приемам.

- Специално за правилата на BKFC какво променихте в подготовката си?

- Хубавото на боя с голи ръце е, че дистанцията е подобна на ММА. Малко по-голяма, не е типично боксова. Ударите са от два до три максимум. Ще помогне взривната ми игра. Наблягам специфично само на бокс и силова издържливост. Готвя се усилено от доста време. Предполагах, че ще играя първо на ММА. След това предложение отказах срещата там. Реших да заложа само на бокса. Гледам след всяка тренировка да калявам постепенно ръцете.

- Какво мислите за самия правилник на BKFC?

- Динамиката е много по-голяма и взривна. Докато на ММА може да издебнеш, да се завъртиш и да запазиш малко време, там всичко се случва много бързо. Клинчът е много интересен, защото има и хващане. Това ще ми помогне като борец. В близката дистанция мисля, че няма как да ми се противопостави - и на силата, и на ударите.

- Мислили ли сте за по-продължителна кариера в BKFC?

- Сега измислиха и ММА с голи ръце, така че ще видим как ще се развие предстоящият мач. Ако имам добро предложение, защо не?

- Вече имате огромен опит. Сега, като погледнете назад към мачовете ви, как ги оценявате в сравнение с преди 4-5 години?

- Някои ме упрекват, че играя предимно в България. Сега имам малко дете и с работата ми няма как да се подготвям така усилено и професионално, да правя лагери навън. Мисля, че се подготвям много по-добре и съм много по-спокоен от времето, когато играх в Америка с Армен Петросян. Той сега направи доста добра кариера на 84 кг. Исках и аз да пробвам там, но няма да мога да ги сваля. Навън ръстът им е много по-голям от моя за 93 кг, но структурата ми е по-набита. С усилени тренировки или с някой диетолог може и да пробвам да сваля.

- Две години минаха от онзи мач с Армен. Какво не ви достигна да победите и сега да се биете вместо него в UFC?

- Преди мача, като му гледах играта, си мислех, че ще взема боя без проблеми. Борбата му беше много слаба. Аз си го свалях като малко дете. Но имаше много хубаво измъкване от партер, което е обиграл. Само чакаше да го свалям, да го свалям и да се пресека. Тогава да дойде неговият момент. Като гледах клипа, ударите му не бяха толкова чисти, колкото усетих, че аз се пресичам. Там и малко организационно ми повлияха нещата. Ние отидохме в залата в пет часа и ми казаха, че ще играя в 5,30. Започнах да загрявам леко и в 5,10-5,15 ме извикаха. Без добра загрявка се пресичаш или се изморяваш по-бързо. Не се оправдавам. Това ми е обеца на ухото. Подобрих си играта след това.

- Доколко ви се отрази пътуването до Америка и това, че бяхте натиснали прекалено на тренировките?

- Там условията не бяха съвсем ОК. Първо, че пристигнах на летището и те ме бяха забравили. Чаках ги 4-5 часа, което малко или много оказва влияние психически. Там имах приятели, които бяха неотлъчно до мен. Заради ковид мерките тогава треньорът ми не можа да дойде веднага с мен. Храната не ми беше подготвена. Там има само такава с консерванти. Много са факторите, но аз обвинявам предимно себе си. Когато отиваш на такова място, трябва да очакваш подобни неща и да си подготвен за реакция.

- Казвали сте, че Багата ви е дал много съвети. Най-безценният е, че за да пробиеш в UFC, трябва да си в Америка.

- Там средата е много по-конкурентна. Има много повече UFC бойци. Имат по-голяма увереност и самочувствие. Всеки ден в тренировките се бият със силни състезатели. Тук сме трима-четирима и вече си знаем играта. Няма какво толкова да си покажем един на друг. Няма и кой да ни гледа отстрани и да ни напътства. Това са малки детайли, но са голяма спънка.

- В Америка, освен че не успяхте да влезете в UFC, беше и първата ви загуба като професионален ММА боец. Как изживяхте всичко това?

- Още от борбата не го приемам толкова навътре. Не ми пука дали ще загубя, или ще спечеля. Важното е да съм удовлетворен от себе си, докато тогава не бях. Знаех какво мога, а не го показах. Тези тънкости при ставането на Армен, ако ги бях отработил, щях да ги предотвратя без проблеми. Заложих повече на кикбокса, а не на моите неща. Опитах да сменя драстично играта си, вместо да разчитам на борбата - да го свалям, да го задържам долу на земя. Може би не си и повярвах тогава.

- След това се завърнахте с две победи. Има ли някаква промяна при вас?

- Вече съм по-уверен в себе си. Мога да задържа дори и стойката по-дълго време. Не бързам да ги свалям. Харесва ми вече играта в стойка. Борбата не я практикувам чак толкова. Затова исках и да пробвам само на бокс с голи ръце. После в ММА това ще ме отпусне, ще ме отпуши.

- Имате ли някакви по-специфични цели оттук-нататък в ММА?

- Имам предложение за договор за KSW. Беше още преди няколко месеца. Реших да пробвам бокса с голи ръце. След това мисля, че ще се пусна там. Живот и здраве, натам ще се насоча. Нямам още договор, но ме припират да подпиша.

- Какво се промени при вас сега, когато имате дете?

- Всичко се промени към по-добро. Подготовката ми стана по-целеустремена. По-целенасочен съм. Гледам да обръщам внимание на детето. То е всичко за мен. Първо е моето семейство, работата ми и спортът. Това са трите най-важни неща за мен. Отговорността е много по-голяма. Вече не мислиш само за себе си, а и за тях.