ММА звездата Дакота Дичева: Наполовина съм българка

ММА звездата Дакота Дичева е големият фаворит за крайната победа на турнира на водещата верига PFL при жените. Преди всеки мач чаровната блондинка излиза към клетката или ринга с двоен флаг - български и английски. Пред jungle.bg и "Бълагрия днес" Дичева ще разкаже за връзката й с нашата страна.

- Дакота, имате невероятен сезон до момента. Когато излизате за мачове, носите българския и английския флаг. Как се стигна до тази идея?

- Баща ми е българин. Винаги съм искала всички мои фенове да са наясно с това. Имам две националности. Наполовина съм англичанка. Наполовина българка. Гордея се с това.

- Но сте родена в Англия нали?

- Да, родена съм в Англия. Татко живее във Великобритания с нас през цялото време. Непрекъснато се връщаме в България. Надявам се да го направим отново скоро, за да видим нашите роднини.

- Колко често се връщате в България?

- Бяхме през февруари на ски. Връщаме се и през лятото заради слънцето. Ако може да дойдем за някой уикенд, винаги се опитваме да го направим. Татко е от Самоков. Обичам Самоков. Той е точно до планините. Няма как да не го харесваш. Прекарвам доста време в Дупница, защото леля ми живее там. София е готина, но предпочитам малкия град. Татко е израснал там. Градчето си има характер. Предпочитам подобни местенца.

- Има ли други български бойци, които тренират във вашия регион? Вие сте в Манчестър, нали?

- Няма други български бойци. Все още не съм срещнала. Надявам се някой ден да видя и да потренирам с тях, но засега няма, Познавам Дани Илиев. Той е муай тай боец. Би се няколко пъти във Великобритния. Гледах го. Той е този, който познавам най-добре.

- Майка ви Лиза е бивша световна шампионка по карате, муай тай и кикбокс. Помните ли я, докато се биеше? Последният й мач е бил, когато сте била на 3.

- Помня нещо. Имаме снимки. Тя се е била, след като е родила по-големия ми брат. Нейният последен мач е бил, след като ме е родила мен. Мама е била корава. В продължение на години се е биела. Да имаш две деца и да го правиш е невероятно.

- Вие започвате да тренирате бойни спортове година, след като тя се оттегля.

- Да, реално не е имала никаква почивка. Тя се е биела, а след това нейните деца започват да го правят. Всичко това е част от историята, която някой ден ще разказваме. Вероятно някога ще си вземе почивка и няма да има боеве в живота й.

- Какво помните от ранните години в залата?

- Един от ранните ми спомени е, че правехме малки шоута в залата на мама. Бойците ни се биеха с други такива от различни зали. С по-големия ми брат участвахме в същото шоу. Но той се контузи. Когато падаше, се хлъзна. Неговият съперник го нацели с коляно и му изби зъба, а той имаше огромна подута устна. Това е един от най-ранните ми бойни спомени. Беше доста плашещо. И е малко изненадващо, че съм продължила след подобен страховит спомен.

- В един момент спирате с бойните спортове и опитвате други неща като гимнастика. Каква беше причината?

- Просто нямах интерес към боевете. Не беше нещо, което ми харесва. Винаги съм била състезателна натура. Затова започнах с гимнастика. След това играех футбол. Винаги съм се състезавала, но не бях заинтересувана от боевете. Мама стори правилното нещо. Тя ме остави да правя каквото си искам. Затова сега го обичам толкова много. Не го правех на сила и сама се завърнах. И просто го заобичах безкрайно. Имах нужда от малко време, за да разбера какво точно искам да правя.

- Помните ли кога разбрахте, че бойните спортове ще бъдат вашето нещо в живота?

- Не знам дали съм имала точен момент. Но когато се завърнах към боевете, бях на 13. Доста бързо дръпнах. Излизах директно срещу момичета, които от доста време се биеха. И ги побеждавах. Затова разбрах, че съм добра в това. Наслаждавах се на боя. Това ме тласна да продължа. И в крайна сметка да разбера, че всъщност мога да направя кариера в това.

- Муай тай е един от най-бруталните спортове, с лакти и колена. Защо решихте да се фокусирате първо върху него?

- Майка ми се биеше там и си беше в кръвта ми. Или го харесваш, или го мразиш. Много хора, с които съм се срещала, или се справят психически със страшните неща, или го намразват и не могат да го практикуват. С кръвта на моята майка, на мен ми допадна. На ринга съм много агресивна. Това е начин да канализирам моята енергия.

- Показахте го през 2019-а, когато в България се биехте на MTGP шоуто. Мисля, че счупихте носа на съперничката си с преден кик и с коляно преди това?

- Да, беше брутален мач. Но това е един от най-щастливите ми спомени. Да дойда в България и да се бия там за пръв път. Семейството ми дойде от Дупница и Самоков да ме гледат. Беше специално. Надявам се някой ден да мога да докарам PFL в България. И пълна зала да дойде да ме гледа.

- Как преминахте в ММА?

- Не виждах толкова голяма кариера в муай тай, както в ММА. Дори и да достигнех до самия връх, нямаше да оставя голяма следа, след като приключа. Да извися бойните изкуства като спорт. Мога да постигна това по-успешно в ММА. Имах проблем със съперниците във Великобритания. Винаги съм искала да се занимавам с ММА. Да науча играта на земя. С идването на пандемията нямаше как да продължа с муай тай. Отидох в зала, за да пробвам жиужицуто. Влюбих се. Няколко месеца по-късно направих първия ми аматьорски мач. Не бях толкова добра в нито едно от двете. Учех се. Ето ме сега. 8:0 като професионалист. Н

- Очаквахте ли вашата кариера да дръпне толкова бързо?

- Не, в началото се опитвах да забавя нещата. Когато се преместих в ММА от муай тай, исках да започна от самото начало. Да уча нови неща. Но всички знаеха още от самото начало моето име. Затова доста бързо ме лансираха. Да бъда активна и да имам много мачове ми харесва. Харесва ми да бъда на ринга и в клетката. Точно тогава се бия най-добре. Когато нямам голяма пауза.

- Колко трудно беше за да стигнете до договор с PFL? Вече имате три мача във веригата.

- Подписах договор с PFL още при първия ми мач за тях. Имах планове да участвам в европейския им турнир. Вече имах сделка. Бих се за различни организации, с които имах договор за един мач. Не бях вързана никъде. Мениджърът ми дойде с идеята да подпишем с PFL. Имахме среща, говорих с тях. Усетих, че това е точното нещо. Подписването на договора ме доведе до турнира. Сега ще участвам на полуфиналите през септември. След този турнир за 100 000 долара, надявам се догодина да влезем в основната PFL лига. Те ще правят турнир за 1 милион долара в категория "муха".

- Каква е ситуацията със спаринг партньорите във Великобритания. Има доста добри професионални боксьорки, но ММА бойци?

- Няма много момичета като цяло. В залата, където тренирам "Манчестър Топ Тийм", има едно, може би две. Много е трудно да намеря момичета. А и освен това повечето са в други категории. Аз винаги съм тренирала с момчета. Усещам, че правя най-добрите спаринги с тях.

- Коя е вашата мечтана съперничка? Вероятно някоя от UFC като Шевченко, Грасо или други момичета на тяхното ниво.

- Шевченко е моят любим боец. Някой ден бих искала да се бия с нея. За мен тя е най-добрата жена боец от всички категории. Някой ден ще е добър мач. И двете идваме от муай тай. Тя е невероятна с джудото и играта на земя. Имам да наваксвам, но в бъдеще ще бъде невероятен мач и сбъсък на хубави стилове.

- Колко трудно е да си фокусиран само върху професионалния спорт?

- Трудно е. Нямам много приятели извън спорта. Те имат трудности да разберат собствения си живот, с аз имам нужда да бъда заобиколена от хора с подобни на моите цели. Моите приятели, които не са в спорта, се занимават с други неща. Понякога не можем да намерим общи неща. Спортът е доста самотен. Дори когато си заобиколен от толкова много хора в залата, понякога се чувстваш самотен. Лудост е. Ако е нещо което обичаш, тогава думата не е точно жертва. Ще жертвам гадже или приятели, за да тренирам. Защото е нещо, което обичам. Това ще ми помогне да постигна бъдещите цели. Точно така трябва да продължа да гледам на нещата. Семейството ми е около мен. Преживяла съм доста неща, които другите хора не са. Трябва да съм благодарна за това.