Бате Енчо: Децата не ме слушат - аз ги слушам!

Душевадец съм - вадя най-хубавото от малчуганите

Кой е той?

Енчо Кирилов Данаилов - известен с псевдонима си Бате Енчо, е актьор и педагог, оставил трайна следа в детския свят на няколко поколения българи. Роден на 20 октомври 1957 г. в Русе, той завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство за куклен театър", и посвещава живота си на сцената и на децата. Публиката го помни и обича като лицето на емблематичното предаване "По-по-най", където с търпение и фин хумор показа, че детето не се възпитава с наставления, а с внимание и уважение. Извън сцената Бате Енчо носи в себе си любопитството на пътешественик - дълбоко влюбен в японската култура, философия и ритуали на ежедневието. Тази любов намира своя тих израз у дома, където той с радост приготвя японски ястия за семейството си.

- Бате Енчо, наближават коледните празници. Какъв е най-хубавият подарък за едно дете?

- Най-добрият подарък е всекидневен - общуването, вниманието. Това е най-значимият дар. Да не налагаш мнение, а да видиш какво е детето в момента и от какво има нужда. Децата цъфтят, когато получават внимание. Ей така - да си поприказват, да се гушнат.

- Как поддържате връзката си с децата, за да ви приемат като свой човек?

- Аз винаги съм общувал с тях като с равни, като с възрастни - сякаш при мен гостува известна личност, а не детенце. Децата се раждат с този начин на мислене, с който и си отиват от този свят. Просто на моменти не им достигат средствата и приспособленията да го изразят. Всеки е отделна планета, отделна вселена дори.

- А какво сте съхранили в себе си - повече детското или възрастното?

- Аз не си поддържам детското, а възрастното. Детството е само една основа. То е генерална репетиция за живота като възрастен.

- Какво ви научи сцената и работата в театъра?

- На сцената човек намира своето проявление - не пред семейството, а пред много хора. Когато играех Леля Паструшка, не го направих като травестит. Аз бях мъж, клоун, който обаче се опита да влезе в мислите на една майка. Защото имаш две деца, а това са 20 нокътя само на ръцете да изрежеш. Да переш, да готвиш, да чистиш, да си сигурен, че са в безопасност. Това е огромна отговорност.

- Кое най-много ви провокира в общуването с деца?

- Те постоянно казват нещо интересно. Имаше бисери във всяко предаване на "По-по-най". В момента преподавам в Националния дворец на децата. И една майка ми каза: "Колко много сте направил за детето!", а аз й отвърнах: "Не, не съм направил нищо. Просто се опитах да вляза в характера му и да извадя всичко положително".

- Как се описвате като учител?

- Като учител съм по-скоро душевадец. Опитвам се да им извадя душата, мислите, качествата, начина на говор, стойката. Езикът на тялото е много важен. Те може после да не станат артисти, но каквито и да бъдат учениците ми в бъдеще - ще могат да се изразяват.

- Защо според вас често родителите се затрудняват в общуването с децата си?

- Проблемът е, че много хора само слушат - не чуват. Това важи и за възрастните. В общуването човек трябва да може не само да слуша и да чува, а и да се мъчи да разбере другия срещу себе си.

- Има ли ситуации, в които децата ви слушат повече от родителите?

- Казвали са ми: "Защо не идвате и вкъщи? Вас ви слуша, нас - не", а аз отговарям: "Не, не ме слушат. Аз ги слушам. Това е тайната".

- Коя е най-голямата грешка на възрастните към децата?

- Че не се опитват да разберат какво стои зад думите им. Детето може да каже "не искам", а всъщност да означава "страх ме е" или "изморен съм". Важно е да чуеш, а не само да реагираш.

- Кое е най-смешното, което някой малчуган ви е казвал?

- Има забавление всеки ден. Децата са директни - казват ти всичко, без филтър. Най-често ме изумява какви философски мисли имат, без да знаят, че са философи.

- С Лили сте заедно вече 35 години. С кое свое качество жената печели мъжа?

- В едно интервю ме попитаха какви жени харесвам повече - блондинки или брюнетки, защото има такъв постоянен спор от години. Аз им казах, че качеството в дамата, което може да ме спечели, е чувството за хумор.

- Смехът е съществена част от работата ви. Разкажете ни някой от любимите си вицове.

- Двама приятели били в дискотека. Наобиколили ги бабаити. Единият избягал, другия го хванали. На следващия ден беглецът попитал: "Какво стана?", а приятелят му отвърнал: "Дойде един и ми вика: "Какъв ти е проблемът?" - и като му го разказах... до сутринта пихме и плакахме заедно!

- Какъв съвет бихте дали на младото поколение?

- Да грабят с пълни шепи от живота, защото той ни поучава до края на дните ни. И отново се сещам за виц: "Учителката казва: "Деца, човек се учи цял живот". И Иванчо възкликва на съседа си по чин: "Видя ли бе, живи няма да излезем от тук".

- Предстои ви концерт на 12 декември в зала "Люмиер" на НДК. Какво бихте казали на публиката?

- Очаква ги топла среща със смях и добро настроение. Надявам се хората да си тръгнат с усмивка и усещането, че сме споделили нещо истинско.