Васко Кръпката разкри: Забраниха музиката ми през 90-е!

Хора с бухалки спират песните на изпълнителя, "Това бе най-тъжният момент в кариерата ми", спомня си емблематичният блусар 

Има един жанр, непреходен през годините. Станал емблема за бунт, непокорство и свобода. Стил, който троши стени, сваля рамки и кънти - с китарата на времето. Рокът - музиката на поколенията.

Говорейки за него, изникват хиляди лица и едно - емблематично за българския блус рок - това на Васко Кръпката. Бохемът, превръщащ всяка нота в светлина.

"В началото на 90-е стартирахме с енергия за свобода. За онази, чистата - без политика. Като започнахме да ходим по улиците на България и да бутаме стени с този плам - злите сили се уплашиха много. Направо настръхнаха от страх. Сигурен съм, защото бях там и си оставих част от сърцето", разказва за първите години от демокрацията изпълнителят на песента "Нека бъде светлина", която вече се изучава в учебниците.

За нула време Васко и групата му "Подуене блус бенд" се утвърждават като звезди в следкомунистическа България. Но изкуството е стръмен път, обсипан често с тръни:

"В един момент през 94-а ми се обаждиха от склада и рекоха: "Бате Васко, ела да си вземеш дисковете и касетките". Били дошли хора с бухалки и казали: "Тук ще има друга музика", спомня си с болка той, допълвайки честно:

Мислех си, че ще убият енергията, но ченгетата си свършиха работата за шестица. Само че забавиха нещата. Това бе най-тъжният момента от моя музикантски живот" прави си равносметка китаристът, известен с колекционерския си шарен бус на "Фолксваген".

Талантът е категоричен - музиката е лекът за всяка болка.

"И в най-затворения затвор човек може да почувства свободата чрез изкуство. Дори аз - карам си колата и някой ме ядоса. Вадя си хармониката - шофирам с едната ръка, а с другата свиря. Това е магия, всичко ти минава", завърши, под веселите звуци на хармониката си, Кръпката.