Актьорът Иван Радоев: Хора като Яворов нямат място на тоя свят

Културата ни ерозира, салоните пустеят, но думите на поета още провокират размисъл, казват Радоев и Милтенов

„Светът много бързо се отървава от мислещите хора като Яворов", с огорчение споделя актьорът Иван Радоев пред „България Днес". Изречението не е казано на висок глас, нито с поза, а тихо като равносметка. Точно то провокира размисъл в началото на нашето пътуване по следите на поета. Малко повече от две седмици след годишнината от смъртта на чирпанския творец вникнахме в думите на хора от театъра и литературата Иван Радоев и Иво Милтенов - и двамата по различен начин ни напомниха защо името на Яворов не може да бъде забравено.

Иван Радоев ни връща 11 години назад - към спектакъла „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла", създаден през 2014 година и посветен на 100-годишнината от гибелта на поета. На сцената са той, Елена Петрова и Мариела Топалова, под режисурата на Бойко Илиев. „Аз не вярвах, че поезия може да бъде направена на театрално представление. Оказа се, че е възможно и се получи много докосващо представление", с вълнение си спомня артистът. Спектакълът е изигран над сто пъти, у нас и в чужбина. „Хората излизаха разтърсени, дори такива, които за първи път попадат в театралния салон", с удивление разказва човекът, влязъл в ролята на гениалния поет: „Не съм си поставил за цел да изиграя Яворов. Дори нарочно не си сложих мустаци. Той няма и как да се изиграе. Важна беше поезията". От многобройните стихове на чирпанеца Радоев не може да избере един любим.

След разговора за сцената темата естествено преминава към културния живот днес. Радоев е категоричен: „Цяла Европа е тръгнала към нещо много лошо. Това е Европа на еднотипните и обезличените, на онези, които вече нямат право на глас. Такива хора като Яворов нямат място в тоя свят и той много бързо ги изритва от себе си". Любимецът на публиката уточнява и ситуацията у нас: „В София театрите са пълни, но София не е България. България е провинцията, а там салоните пустеят, защото няма хора".

Пътят ни води към къща музей „Пейо К. Яворов" на ул. „Георги С. Раковски", където поетът живее последната година от живота си. Главният уредник Иво Милтенов ни посреща така, както преди две години - без да вземе пари за вход. „Вие сте първите хора, които идват днес в музея", казва Милтенов, който също като Яворов е поет. Милтенов говори с тъга за интереса на обществото: „Хората идват в музея на Яворов и в този на Вазов по-често отколкото в другите музеи, но не заради творчеството, а заради смъртта, любовния живот, скандалите". Той добавя и нещо още по-обезпокоително: „Манталитетът е такъв. Обществото се интересува повече от това как е свършило дербито „Левски" - ЦСКА, какво е станало снощи в „Ергенът", отколкото от каквото и да е свързано с култура." После дава пример, който обобщава болестта на мисълта: „Когато попиташ някого какво има отвъд Витоша, той казва: „Перник". Липсва му въображението да си представи отвъд ... какво се вижда".

След тези думи той рецитира Яворов така, сякаш стихът е част от самата къща: „Що иде тук - и кой отива там, - отвъд /сребровъздушните стени на кръгозора? /Но кой ще назове честта и кой позора?/Деца, боя се зарад вас" - стихове от „В часа на синята мъгла". Милтенов прави и болезнено признание: „Аз съм поет, баща ми е писател, а дъщеря ми не мога да я накарам да прочете нещо. Огромна библиотека имам вкъщи, а тя не докосва книгите".

Различни гласове, но една обща истина: Яворов още провокира размисъл. И остава само въпросът дали поколенията ще посегнат към думите му.