Георги Блажев си извади рамото на аквапарк в Несебър

Неприятен инцидент беляза летния отпуск на писателя Георги Блажев. Авторът сподели в социалните мрежи, че е извадил рамото си при спускане от атракциона „Кралска кобра" в аквапарка в Несебър.

Блажев разказва, че за първи път посещава подобно място и признава, че е бил неподготвен. На една от пързалките неговият син Боян се притеснил в последния момент, а служител показал алтернативна позиция за спускане. „Попитах дали е правилно, отговориха ми колебливо „може и така", и тук аз съм за бой, защото не настоях за категоричен отговор", признава писателят.

При почти отвесното падане дуетът баща–син засяда за миг, а именно тогава рамото на Блажев изскача от ставата. Въпреки силната болка той стиска зъби, за да не плаши детето. „Не показах на Боян колко ме боли и само го молех да ме държи здраво и да не ме пуска", пише авторът.

След намесата на медицинския център и по-късно на д-р Николай Касъров от клиника VIA, рамото е успешно наместено.

От преживяното Блажев прави и няколко извода – че посетителите трябва да бъдат настойчиви в питането, че служителите в подобни паркове често са млади и претоварени, и че не бива да се разчита единствено на „системата". „Истината е, че живеем на място, на което трябва да се пазим от хората, на които им се плаща да ни пазят", казва той.

Въпреки инцидента писателят завършва историята с благодарност към близките си, които са му оказали подкрепа – и с усмивка заради тортата с шамфъстък, която го чакала вкъщи.

Ето целия текст на Блажев, който сподели в социалните мрежи:

Вчера си извадих рамото, а днес лека-полека си изваждам поуките. Разказвам ви тази история без настървение и размахване на пръст, а с надеждата, че тя ще ви направи по-внимателни и ще предпази вас или ваш близък от нараняване или нещо още по-страшно. С Ива, Боян и семейни приятели посетихме аквапарка в Несебър. За първи път влизам на такова място и не ме е срам да кажа, че съм неподготвен, смотан и явно имам ниска адреналинова култура. На първите 3 пързалки нямахме проблеми. Показаха ни как да заставаме и чак тогава ни разрешаваха да се пуснем. Стигаме до атракцион номер 4, „Кралска кобра". Задължен съм да спомена, че навсякъде има разлепени табели, на които пише, че трябва да сте легнали в пояса при спускане. В последния момент обаче, Боян се отказа и иска да се върнем. Служителят му показва как да си пъхне краката под ръцете ми, а неговите ръце инстинктивно ме гушват около врата. Питам момчето дали това ни разположение е нормално, защото не бях виждал такова, и той леко колебливо отвръща „може и така". Тук аз съм за бой, защото не настоявам за по-категоричен отговор. Тоест – ние тръгваме в грешна, доста изправена позиция, която служителят не коригира. И тук идва страшното. Самото спускане не трае дълго, но точно преди кулминацията на Кобрата – почти отвесно падане надолу – рязко спираме на място за стотни от секундата. Явно заради грешно разпределената тежест заковаваме на място и от това рамото ми се изважда. За първи път ми се случва, но и без диплома и медицина човек лесно се досеща какво се случва. Веднага си давам сметка, че не можем да се върнем назад и че колкото и да е опасно, трябва да ни избутам напред с лявата ръка, тъй като дясната е кашкавал. Не показвам на Боян колко ме боли, за да не се панира, и само го моля да ме държи здраво и да не ме пуска. Вече долу , продължавам да стискам зъби, за да не го уплаша, и дори Ива все така ни снима и се усмихва, без да разбере, че нещо не е наред. Останалото не е интересно – разходка до медицинския център на аквапарка, „абе, ти не си ли онзо от...", „ей ти едно прахче да изпиеш", „има клиника наблизо, ама е платено", „как така ще спреш на място, не е възможно" и т.н. Няколко извода/съвета от цялото преживяване: 1) Лятото и морето носят усещане за непобедимост и човек лесно може да подлъже по неоправдани рискве. Не се срамувайте да питате, питате, питате. Ако ще, да ви помислят за малоумни. 2) В разгара на сезона тези места са посещавани от хиляди хора и служителите, често доста млади, явно не могат да се обърнат 100-процентово внимание на всеки посетител. А всичко под 100 процента при такива скорости и съоръжения е твърде ниско. Говорих с мои приятели, посещавали подобни паркове в Румъния, Испания и на круизни кораби, и те ми казаха, че там не пускат деца заради 1 см разлика от нужния ръст или 1 ден от необходимата възраст. 3) Не разчитайте на колективната съвест, на системата, на нормалността, изберете си дума. Постоянно се случват най-немислими неща, знаете вече за детенцето с парашута пак над Несебър, лек път на душата му. Истината е, че живеем на място, на което трябва да се пазим от хората, на които им се плаща да ни пазят. П.С. Благодаря на д-р Николай Касъров и клиниката VIA за безболезненото наместване и на Ива за подкрепата, смешките и тортата с шамфъстък.