Радослав Бимбалов твърди, че свободата не се постига със сделка, а с бой и пролята кръв

"На този трети март, повече от всякога, трябва да говорим на децата си за това какво е свобода, може ли тя да бъде сделка и каква е цената на това да си имал окови, не на ръцете, а в главите ни. Затова се опитах се да оформя едно писмо, което да стигне до повече деца, надявам се", на един дъх казва писателят Радослав Бимбалов.

Ето и писмото му до всички наши деца: 
"Какво е свободата, дъще? Веднъж те питах това и ти ми отговори "да се отървеш от нещо или някого". Вярно. Простичко звучи, но не винаги е лесно.
Обратното на свободния човек се нарича роб. Аз отраснах с идеята, че предците ми дълго са били такива, че съм наследник на угнетени роби, страдали, роптали, някои надигали глас, други оръжие, но така и не успели сами да разчупят оковите си и накрая получили свободата си като специален дар. Бях възпитан да изпитвам благодарност към освободителя си, приучен бях на признателност, наизустих една предавана от поколение на поколение притча за преклонение към вълшебната пръчка на свободата, докоснала предците ми в един светъл ден.
Бързам да ти кажа, че ти не си дъщеря на роби. На практика българите никога не са били безправни вещи, макар и цели пет века Османската империя да се е опитвала да ги претопи, да ги погълне завинаги. Твоите предци са били достойни хора, отгледали и възпитали хора като Ботев, Левски, Раковски, Бенковски.
Но пет века е много време, дъще. Поколения са се раждали и умирали с едничката мисъл, че са вечни, покорни роби на един чужд властелин. Робството е влязло в кръвта ни, предавало се е от поколение на поколение, пет столетия. Самият Ботев веднъж пише, че "българският народ е роб на турците, но и роб на себе си".

Авторът на романа "Ти, подобие мое" е убеден, че свободата не е сделка, а тя се отвоюва с упорство и битка и цената й пролята човешка кръв. Честит празник, българи!