100 лули събра Андрей Пантев
*Запалил първата през 1982 г. в САЩ
*Исках да се утеша от душевно угнетение и видях реклама по телевизията как мъж пуши, спомня си професорът
"Нямам коли, вили, апартаменти, но имам 100 лули." Това признание направи ексклузивно за "България Днес" големият български историк проф. Андрей Пантев.
Качествената ръчно изработена лула е запазената марка на 85-годишния историк, който е специализирал и преподавал във Великобритания и САЩ и е чел лекции по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в. във всички български университети. Но освен с историческите си трудове той е известен и с богатата си колекция от дървени фунии за пушене на тютюн.
"Лулата е част от мен и аз съм част от нея. Нощем дори правя тези познати движения на запалване, без дори да имам лула", откровен е роденият в село Раковица, Видинско, Пантев. Привързаността на големия български историк към лулата се зародила съвсем случайно през 1982 г., докато бил в САЩ и искал да се утеши от: "Едно душевно угнетение, за което няма смисъл да ви разказвам. И тогава видях по телевизията реклама, на която мъж пуши лула, и оттогава лулата ми стана страст", разказва даскалът, както сам себе си нарича проф. Пантев.
Богатата колекция от висококачествени лули историкът натрупал най-вече от приятели, които през годините за всеки негов празник му подарявали.
"Истинските лули са скъпи, но усещането, че пуша лула, ми дава по-голяма сигурност, отколкото гаранциите на НАТО", на шега споделя историкът, който е един от малцината българи с Фулбрайтова стипендия за обучение в САЩ.
Той твърди, че няма любима лула: "С всички пуша. Лулата е като ризата, ползваш я според настроението - според тъгата, радостта, според времето, според обстановката. Всеки ден вкъщи си избирам коя лула да пуша, но всичките са ми любими".
Пантев обяснява, че лулата, а не качеството на тютюна в нея, е по-важна. "Често пъти си дъвча лулата, без да я паля", споделя историкът и се смее на глас и разказва, че дните му минават в дребните радости на всекидневието, които са: "Да погаля главичката на дете, да люлея бебе, да държа ръката на любимата си жена, да посрещам сутринта с чаша силно двойно еспресо. Това са тихите ми радости на едно пенсионерче!". Бъдете здрав, проф. Пантев, и не спирайте да се радвате на лулите си и на тихите радости в живота ви!