Ники Кънчев си позволи реклама на издателство на участник в "Стани богат"
След отпадането на двамата участници в "Стани богат" - Александър Николов и Милена Йорданова, тръгнали си с обидно ниски суми, на "стола на богатството" срещу Ники Кънчев се настани поет-оптичен инженер. Водещият на шоуто не успя да скрие симпатията си към софиянеца Георги Гаврилов, наричайки го веднага фамилиарно "Жоро". Кънчев без грам притеснение сподели, че го познава като издател и дори си позволи реклама на издателството на Гаврилов, разхвалвайки две конкретни книги от неговата продукция. Това никак не се хареса на коментаторите в Мрежата, които взеха да плетат цяла теория за "нещо гнило" в студиото.
Подхрани съмненията им и безпогрешният отговор, който поетът-инженер даде на въпроса с повишена трудност за навик на героя Рос от сериала "Приятели". През цялото време двамата мъже в студиото на предаването се споглеждаха съучастнически, а шоуменът не пропускаше да поощри познанията и логиката на Георги Гаврилов.
Особено интригуваща стана ситуацията, когато на познайника на Кънчев му се наложи да отгатне какво в СССР се е наричало "хрушчовки". Издателят заложи на "панелни блокове", без да навлиза в детайли. И точно тук лъсна невежеството на водещия. "Аз щях да посоча дървени къщи", каза с надеждата да блесне с ерудиция водещият. Но "познанията" му се оказаха в кавички. Кънчев се мотивира, че след Втората световна война в СССР се строели "къщи от дърво за всички", защото при военните действия "били изгорени". И се оплете като пате в кълчища, тъй като къщите в селата и дори в малките руски градове са били градени основно от дърво още преди Октомврийската революция. След края на войната пък много от дървените постройки наистина са били изгорени, но най-вече от самите съветски войски, тъй като те им е било заповядано да прилагат тактиката на Сталин за "опожарената земя". Колко пък да е вярно "построяването на дървени къщи за всички", е ясно на всички, само не и на водещия на "Стани богат", иронизират потребители на социалните мрежи. Вече е известно, че например Сталинград остава в руини чак до 60-те години и дори след това, а неговите оцелели жители са били принудени да живеят в подземията на разрушените сгради.
