Ето я Есил Дюран в първи клас

Есил Дюран се вълнувала супер много за първия си учебен ден. Фолкпевицата израснала в седмична детска градина. При нея децата отиват в на детска в понеделник и родителите им ги прибират в петък.

"Моят първи учебен ден беше супер вълнуващ - върна се в спомените Есил Дюран в "Тази събота и неделя". - Нещо ново се случва в живота ти. Пък и аз съм от децата, които са израснали в седмична детска градина. В моето многодетно семейство - ние сме три деца - за да могат родителите ни да работят тогава социалистическата държава беше измислила тази форма. Колкото и да ме е травмирало, това ми е дало чувстото за колективизъм. Така че с трепет очаквах да си видя новия колектив. На кой чин с кого ще сядам."

За певицата днес децата по-скоро са индивидуалисти.

"Начинът на живот с таблетите в ръка, сами пред екрана, общуването сам в моята стая с другите по някакъв особен начин е притеснително - смята тя. - Има много сериозен проблем с авторитетите. Не възпитаваме ние общо това. В стремежа да правим пари, да бързаме, да се доказваме. Много обичаме да сме победители. Забравихме да възпитаме децата в уважение къма авторитетите. Това е нещо, което ние притежавахме. Уважение към учителя и до ден-днешенен. Има преди седмица среща с моя първи вокален педагог, който хиляди пъти ми е позволявал да му кажа Боре. Не мога! Как ще му кажа аз на г-н Балканов Боре? Това се учи от самото начало. От 90-те скъсахме връзката със стария ни живот. Така я скъсахме, че изхвърлихме и бебето с мръсната вода. Трябваше някой да каже: "Това е хубаво, това не беше!". Липсата на тези извънкласни форми прави децата нечуствителни, безпътни. Затова хващат таблета, а и някакви други питиета. Родителят смята, че като има пари той е по-висшестоящ."

Тя се връща и към ценностите й като дете.

"Баща ми никога не ми е казвал: "Намери си богат мъж, да си добре". Ценноста преди беше да уча, да съм образована. Ако съм певица, трябва да завърша Консерваторията. Имаше ценности. Ако бъдеш нещо, бъди образован в това нещо. Много е объркано за сегашните млади. Аз не им завиждам", завърши Есил Дюран.