Мис "Берое": Викат ми Малката Камилка
Огнян Георгиев
- Жаклин, бяхте избрана за Мис "Берое", разкажете как се включихте в конкурса, каква беше конкуренцията?
- За конкурса ми казаха мои приятели, които са фенове на "Берое". Конкуренцията беше на ниво. Бяхме 7 момичета в първия кръг и останахме 5 за втория. Всички бяхме достойни, за да бъдем фенка за 2013 г. За първи път участвам в подобен формат. Бях много притеснена, но когато разбрах, че съм победителка, много се развълнувах. Горда съм, че ме избраха.
- Откога сте фенка на "Берое"?
- Откакто "Олимпик" (Тетевен) се обедини с "Берое". Помня малко от първия мач, на който съм била. Баща ми ме заведе на стадиона, а началото на срещата започна, когато топката беше поставена с хеликоптер върху центъра на терена.
- Какво знаете за футболните подвизи на баща ви?
- Ако не беше той, "Берое" може би още щеше да е в селската дивизия. Много хора са му благодарни. Няма да коментирам повече по този въпрос. Давал е много интервюта и хората знаят всичко. Разказвал ми е доста. Също така и за борческите му години. Горда съм, че имам баща като него. Той винаги ми казва да следвам мечтите си, да уважавам хората и да бъда добър човек. Да бъда упорита и да не се предавам пред трудностите, които животът предоставя.
- С какво се занимавате?
- В момента работя. Сервитьорка съм. Тази година ще стана студентка. Искам да уча туризъм, защото географията е моята страст
- Допада ли ви стилът на живот на българските футболисти?
- От години футболът и фолкът вървят ръка за ръка. Аз лично не го одобрявам. Всяка професия си има своите предимства и недостатъци. Ако футболистите у нас бяха сериозни, както тези в чужбина, България щеше да бъде много по-напред в световната класация. Има талантливи и отдадени на футбола мъже, но са малко. На запад играчите са много по-технични и с по-добра физическа подготовка. Отдадени са изцяло на кариерата.
- Какви качества трябва да притежава човекът, който ще спечели сърцето на Жаклин Танева?
- В момента си имам приятел, който ме прави много щастлива. Преди всичко човекът до мен искам да ме уважава. Мисля, че още е рано някой да печели сърцето ми изцяло. Всичко с времето си.
- Прякорът на баща ви беше Камилата. Дразни ли ви, когато на стадиона го наричат по подобен начин?
- Не, не ме дразни. Прякорът му е още от ученическите години и много хора го знаят по този начин. Моите приятели по някога ме наричат Малката Камилка и съм свикнала.