Един от най-успешните български лекоатлети: Щях да ставам бизнесмен

Един от най-успешните български лекоатлети, Николай Атанасов, разказа за пътя си от състезателната писта до треньорската професия в предаването "Близо до спорта". Бившият спринтьор и скачач на дълъг скок днес вдъхновява новото поколение спортисти, като им предава не само технически умения, но и уроци за воля, дисциплина и любов към спорта, която не угасва с времето.

Николай Атанасов, едно от знаковите имена в българската лека атлетика, днес е треньор, който вдъхновява десетки млади таланти. Пътят му в спорта обаче започва по неочакван начин, предаде Нова.

"Бях спринтьор, но когато станах на 25-26 години, по време на едни клубни купи, нямаше кой да скача дълъг скок. Треньорът ми каза: "Ще скочиш един дълъг скок". Нищо не разбирах", спомня си Атанасов. Още при първия си опит той постига впечатляващите 7,42 метра и става втори. "Оттогава пясъкът е неразделна част от мен и е една от причините да съм това, което съм", споделя той.

Любовта към летенето във въздуха го превръща в "ексцентричен състезател", който забавлява публиката и се състезава до 39-годишна възраст. Преходът от професионалния спорт към живота след това обаче се оказва изключително труден.

"Много сложно. Реших да ставам бизнесмен, отворих онлайн магазини, но не ми носеше удоволствие. Изпаднах в дълбока депресия, стигнах до психолози и психиатри", разказва откровено Атанасов.

След две години извън залата, искрата се запалва отново, когато малко момче на име Веско идва при него с молба да го тренира, въпреки че няма финансова възможност. "От него почна всичко", казва треньорът. Това се случва около 2013-2014 г. и поставя началото на новата му мисия.

Днес Николай Атанасов е щастлив да види, че леката атлетика в Пловдив е на много високо ниво, а интересът сред най-малките расте. "Преди идваха деца от 6-7 клас, малките ги нямаше. Сега идват от 5-6-годишни до 3-ти клас, което много ме радва", споделя той.

Тайната му да задържи младите в залата се крие в простички, но важни неща: "Усмивка, любов, разбирателство и напътствия. Трябва да са приятели, да бъдат едно цяло". За него спортният клуб е като голямо семейство, в което треньори, състезатели и ръководство работят в пълен синхрон, без интриги.

Най-голямото удоволствие за него днес е да види как децата се привързват към него, как го гледат в очите и очакват да им подаде ръка в живота. "Когато едно дете дойде и ти каже: "Тренер, обичам те!", това е нещо уникално. Това ми е целта на живота - докато съм жив и здрав, да помагам с каквото мога. Ще остана близо до спорта до края", завършва Николай Атанасов.