Диалози на вагината
Седя и се чудя - кой и защо промива крехките женски мозъци?
Като се почне от най-ранна възраст с играчките за момиченца (розово пони с памперс!) и се стигне до сериалите, оплакващи злочестата съдба на клетата Сюргюн, внушението е едно - жената е дебил. Ако не е, ще я направим.
"Да израснеш жена в Америка. Каква уязвимост! От малка главата ти се пълни с реклами за козметика, с любовни песни, полезни съвети, куроскопи (б.р. - думата фигурира в българския превод на Ерика Джонг в романа "Страх от летене", игра на думи с хороскоп), холивудски клюки и морални дилеми на ниво телевизионна сапунена опера. Какви песнопения звучат от рекламите за хубав живот! Какъв странен катехизис! ...
Изглежда, всички реклами и куроскопи трябваше да внушават, че ако притежаваш достатъчно нарцисизъм и полагаш съответните грижи за миризмите си, косата си, циците, миглите, под мишниците, чатала, звездите от хороскопа си, белезите си, избора на уискито си на бара - то ти ще срещнеш красив, могъщ, потентен и богат мъж, който ще задоволи всяко твое желание, ще запълни всяка една дупка, ще накара сърцето ти да прескача (или да спира), очите ти да плачат от радост. И естествено, заедно с него ще полетите към луната (за предпочитане на невидими ангелски крила), където ще живеете напълно щастливи завинаги."
Горното е написано от Ерика Джонг през 70-те. Дали за 40 години нещо се е променило съществено?