Азис: И аз ще пиша европроект

С Азис разговаря Венелина Иванова

- Здравей, Васко. Ти си представител на ромската етническа общност...
- Не, не съм.
- Не си ли циганин?
- Циганин съм, разбира се, и дотам. Аз нямам нищо друго общо с този етнос. Аз не съм като онези цигани от репортажите на Карбовски.
- Какви са онези цигани от репортажите?
- Такива, каквито ги показват репортажите и новините.
- Заставаш ли зад твърдението, че циганите са крадливо и мързеливо племе?
- Това го казвате и постоянно го показвате вие, журналистите.
- Какви според теб са циганите като етнос?
- Различни. Във всеки етнос хората са различни. Аз съм от тях, но нося в кръвта си единствено музиката на ромите. Аз не съм мързелив, аз не съм мръсен, домът ми е чист. Била си на гости у дома, знаеш.
- Да, истина е. Домът ти е чист, уютен и завидно подреден, видяла съм с очите си.
- Ето, виждаш ли?! Видяла си цигански домове от репортажите, но си видяла и моя дом - различни са. Истината е, че циганите са неуки. 70% от тях не могат да четат, да пишат и да смятат. Оттам идват и целият им позор и проблеми.
- Да, обаче вече шеста година България е член на Европейския съюз и има директива за интеграция на циганското общество...
- Няма как да стане тази интеграция.
-Защо?
- Сигурен съм! Циганинът на маниера си никога няма да изневери. Ромите не са интегрирани никъде по света. И след 100 години и нашите цигани няма да бъдат интегрирани. Но едно трябва да е ясно. Преходът не е виновен за опростачването им. И най-много ме ядосва фактът, че наблягате на циганите, а никой не говори за неграмотността и беднотията при турците. Знаеш ли колко помаци не могат да четат? Не ме разбирай погрешно. Обожавам турската култура и традиция, влюбен съм в обичаите и музиката им. Мечтата ми е да живея в Истанбул, да се слея с неговите 13 милиона жители и да попивам всеки ден от техните навици и култура. Но турското малцинство в България е не по-малко неграмотно и живее не по-малко окаяно от ромското.
- Теб някой някога обиждал ли те е на циганин?
- Никога! Хората мен ме обичат. Мъже, жени, транссексуал-ни, всички ме целуват, радват ми се. Моите почитате са open mind (отворено съзнание - превод от англ.).
- Някой обиждал ли те е на транссексуален?
- И такава обида нямам досега! Нали знаеш, че 90% от населението на България слуша нашата музика. Остават едни 10%, които не са фенове на попфолка, но аз се срещам от сцената с другите 90%, които наистина ме обожават.
- Преди да станеш Азис, например в детските години, не са ли те обиждали?
- О, да! Помня, че когато ходех на училище, мама ми приготвяше сандвич и винаги ме е учила - когато някой погледне към храната ми, да му предложа. Децата гледаха в закуската ми лакомо, аз им предлагах, но те ми казваха: „Казвали са ми от циганин храна да не взимам." И винаги ми отказваха.
- Когато с родителите ти отидохте да живеете в Германия, тамошните деца имаха ли дискриминационно отношение към теб?
-Да.
- Обиждаха те заради това, че идваш от Източна Европа, или заради цвета на кожата ти?
- Децата не различават географски ширини и държави. На малките обаче в най-ранна възраст им е насадено, че черен човек е равнозначно на лош човек. Понасях лошо отношение заради цвета на кожата си.
- Къде заживяхте с родителите ти?
- Заминах с мама за Източна Германия по времето, когато падна Берлинската стена. Татко вече беше там, но живееше в лагер в западната част на Берлин. Ние с мама се качихме на метрото и отидохме при него. Заживяхме в лагер.
- Какви бяха условията?
- И до днес помня
това красиво здание, приличаше на ЦУМ, защото тогава за мен ЦУМ бе еквивалент на огромна постройка. Беше много чисто. И до днес помня аромата на препаратите, на които ухаеше. Имаше кухни, където да си готвим, навсякъде и на всеки етаж. Имаше и приготвена храна за различни етноси - за мюсюлмани, за европейци.
- Там с деца от кои държави се сприятели?
- Играех си с арабчета и ру-мънчета. Останахме малко в лагера. После заживяхме като циганите.
-Тоест?
- 3 месеца в този град, 6 месеца в друг град. Най-дълго се задържахме в едно селце Айхтау близо до Щутгард. Но накрая се прибрах, а нашите останаха.
- Бил си на 12 г. Защо реши да се прибереш?
- Защото исках да се прибера. Заминах на 10 и две години настоявах да си се прибера в България, исках при баба ми Станка и накрая така и стана. Нашите
останаха още година и половина, а тя ме пое.
- Днес имаш ли роднини, които да работят зад граница.
- Да, около 60 процента са навън.
- Къде?
- В Австрия, Германия и Испания.
- Какво работят?
- Мъжете са музиканти, жените помагат на възрастни хора.
- Дъщеря ти Рая е на 5 г. Харесва ли песните ти?
- Да, много! Пее ги, но не знае текстовете докрай.
- Как виждаш живота й след 20 години?
- Единствено и само в чужбина. Няма какво да прави тук. Виждам я в Швейцария.
- Защо точно в Швейцария?
- Не знам, така усещам бъдещето й.
- Своя живот къде го виждаш след 20 години?
- Колкото и нескромно да звучи, виждам го навсякъде по света.
- Има ли криза във фолкму-зиката в момента?
- Аз не я усещам. Не знам дали има при другите изпълнители, но за себе си мога да кажа, че в момента се чувствам в най-силния си и активен период за всичките 13 години на сцената.
- Какво правиш по повод своята фатална 13-а годишнина?
- В момента работя над най-новото си парче. Ще се казва „Евала" и половината от текста се пее на турски език. Есил Дю-ран ми написа куплетите на турски.
- За какво се пее?
- Куплетите на Есил са много нежни, чувствени и романтични изречения към любимия човек. А текстът на български разказва за манталитета на българина.
- Какъв е той?
- Българинът вече се умори от политически театри и постановки, гнуси се от фалшивия фарс. На българина му трябват пари, за да оцелява. Това е манталитетът.
- Кога беше последният ти концерт в Турция?
- Преди 4-5 месеца в град Бурса. Напълних зала със 7000 души.
- Предполагам с парчето „Евала" ще целиш да покориш турската публика. Тя обаче дали се интересува от манталитета на българина?
- Не знам. Наистина не знам, но ще видим съвсем скоро, когато парчето е готово.
- Записа ли го вече?
-Да, но ми предстои да заснема видео. Това, да ти кажа честно, е най-бавно правената ми песен и вече нямам търпение да излезе.
- И смяташ ли, че е толкова добра да завладееш с нея 70 милиона турско население?
- Надявам се първо да покоря 13-те милиона, които живеят в Истанбул, а после общо 120 милиона турци, които са се пръснали по целия свят.
- Плачеш ли?
- Да, много често.
Кога плака за последно?
Когато гледах един репортаж за момиче, което само отглежда по-малките си брат-чета и сестричета. Когато видя нещо такова, се разстройвам. Не мога да го понеса. И после побеснявам, излизам от стаята.
- Защо не помагаш?
- Звъня в телевизията, защото искам да помогна. И знаеш ли какво? Оттам най-често чувам отговора: „Нямаме координатите. Нямаме номера на сметката. Ще ги потър обаждане." Как Една птичка пролет прави ли?
- И се отказваш?
- Не, напротив. Познавам много хора от телевизиите. Звъня на всички, издирвам главни редактори и настоявам. И те ми казват: „Ще разуча кой го е правил репортажа. Ще ти дам координати." После животът ги поема и нещата остават дотам. Вбесява ме, че всъщност тези медии. Събират гледаемост с болките на хората и после, когато репортажите им трогнат сърцата, нехаят. Това ми се е случвало много пъти. Истината е, че показват истински неща не с цел да облекчат нечий живот, а за рейтинг.
- Наскоро стана ясно, че Митко Димитров е взел евро-субсидия от 1,6 милиона евро...
- Не коментирам.
- Аз и не искам да коментираш. Графа също е взел по „Конкурентоспособност" 600 000 лева субсидия. Ти смяташ ли също да опиташ за защитиш проект?
- Да, вече работя по мой проект и се надявам и моят да бъде одобрен и да получа 6 милиона. Но нищо повече няма да кажа по въпроса.
- Успех с проекта.
- Благодаря.

Кой е той
Васил Троянов Боянов е роден на 7 март 1978 г в Сливен, зодия Риби. Детството му минава в Костинброд и в софийските квартали „филиповци" и „факултета" Произхожда от заможно ромско семейство - майка му е от кардарашите, баща му е ерлия. Като тийнейджър се пробва да стане известен от модния подиум, но не се справя с амплоато на манекен. Става известен като откритие на продуцента Крум Асанов от „Съни мюзик" 2 години бе телевизионен водещ на предаването Бчн черното шоу на Азис" по ТВ 2. Зад гърба си има над 10 албума. Васил е баща на 5-годишната Рая.