Фронтменът на "Хиподил" Светльо Витков: Музиката ни е бунт срещу фалша

Живеем си в блатото и заклеймяваме всеки, който иска да ни извади 

КОЙ Е ТОЙ

Светослав Витков е вокалист на "Хиподил" и "Светльо & The Legends". Роден е на 26 януари 1971 г. Завършва Софийската математическа гимназия и "Икономика" в УНСС. Има черен колан по карате и е инструктор на деца и възрастни. Основател е на политическа партия "Глас народен", с която се явява на няколко парламентарни избори, а самият Витков е бил и кандидат-президент. На 2 декември в "Арена София" предстои мегаконцерт на "Хиподил", "Контрол", "Ревю" и "Нова генерация" "Сега или никога".

- Как протече подготовката за мащабния концерт в събота, г-н Витков?

- Много добре! "Арена София" е предизвикателство за всеки изпълнител. Последните седмици е най-трудно, но репетициите текат с пълна сила. Интересът към събитието е голям и очакванията са хората в последния момент да си взимат билети. Но това си е част от народопсихологията - всичко да е в последния момент. За последно събирам бандите на една сцена. Това е събитие от национално значение и отразява музиката, символ на бунта на 80-те, 90-те и началото на новия век срещу фалша. След това селото дойде в града и чалгата заля страната, променяйки манталитета на града.

- Защо за последно?

- Не мисля, че след 5-6 години всички ще бъдем живи и здрави. Всеки един момент за човек е единствен. Не знам дали ще имам възможност да го направя. Важна е битката. Човек е смислен, докато се бори.

- В края на януари навършвате 52 години. В какво разположение на духа сте и какво научихте за този над половин век?

- Жив, здрав, прав. Ето, аз дишам, работя, пея и концерт подготвям.

Много научих за тези години. Динамиката на знанията и наученото е променлива. Вярвах, че хората искат по-добро. Но се убеждавам, че по-голямата част от тях не знаят точно какво желаят. Това е свързано с ограмотяване, защита на личния и обществения интерес. Човек трябва да е адекватен и гъвкав, за да успее да оцелее. Преди 10 години никой не вярваше, че ще има война и пандемия. Започва икономическа нестабилност. Идват тежки времена, които изискват силни хора. Който е слаб и негъвкав, няма да оцелее.

- В политиката налични ли са такива личности?

- Политиката и политиците са отражение на обществените взаимоотношения. Корупцията също. За тези години видях много говорене срещу корупцията, по време на което направо се плюнчат, но когато поемат пост, в който имат възможност за корупция, усмивката им става блажена и спират да говорят за това.

Народът е разделен, защото разделеният много лесно се управлява и манипулира - отпред моркова, а отзад тоягата. Лошото е, когато не го разбира обществото или не иска да го разбере. Казва си - защо да гласувам. Липсва достатъчно борбеност, тя започва да изчезва. Докато повечето от борбените се отказват след няколко битки или виждат, че е по-добре да се присламчат към нещо по-сигурно.

Сигурност в българската политика няма да има. Ние сме си руски модел в политиката в условията на демократичен европейски модел - някаква странна смесица. За разлика от държави като Унгария и Чехия, които успяха да избягат от соцмодела и да живеят по правила. Ние си живеем в блатото и ни е много хубаво. Ако някой тръгне да ни вади оттам, бива заклеймяван. Тъжно. Трябва ограмотяване. Целта на всяко управление е да направи народа по-беден и по-прост.

- Лъчът надежда откъде ще дойде?

- Няма да дойде оттук. Не виждам отвътре как може да стане. Единствено и само отвън. Големите промени в България започват от геополитически събития, които ни се отразяват - войни, смяна на модел, а не от българите в чужбина. Колкото и да е тежко, човек преживява и продължва напред. Оцеляваме, като всеки си копае в собствената градинка.

- Как видяхте последните местни избори?

- В петък вечер да обявиш, че няма да се гласува с машини, е достатъчно да кажа, че изборите са опорочени. Няма никаква честност, процесът е дотолкова замърсен, че почти няма никакво значение дали ще има или няма избори. От 2011 г. досега виждам толкова спаднало ниво на ценз на кандидатите и накрая няма да се учудя кандидати да са нощен пазач, охранител на дискотека и таксиметров шофьор - с уважение към професиите им, разбира се.

През цялото това време се отнема вниманието от общинския съвет, който всъщност управлява. И там започва търговия на едро и дребно. А резултатът - който има голямата пачка, той управлява.

- Къде е решението?

- Политиците са посредници между корпоративния и гражданския интерес. Всеки може да си направи изводите какви хора са и какви трябва да влизат. Да върви печалбата към корпорациите, но и печалбата към обществото във вид на инфраструктура, детски градини. Затова се търсят перфектните балансьори. Най-странно е, че всичко е на тезгяха и пред очите. Но късогледството и неграмотността не позволяват картината да бъде видяна. Все едно пропастта да ти е пред очите, а ти си гледаш в телефона и крачиш напред.

Няма да се откажа от политиката до момента, в който сегашният олигархичен модел не се промени. Той няма да изчезне, но да се промени поне дотолкова, доколкото политиците бъдат добри балансьори между корпоративния, гражданския и геополитическия интерес. Корупция винаги ще има, но трябва да има балансьори, за да живее по-добре народът. Най-важна е битката. Когато човек се съпротивлява, значи е жив. А когато само седи вкъщи и ругае от дивана - ами стой и си яж боб чорбата. Този избор не е мой. Затова, хора, бъдете народ, а не население. Има разлика, и то голяма.