Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/shou/article/14867035 www.bgdnes.bg

Исторически филм разкрива истината за убийството на Георги Бенковски

  • Историческият филм тръгва през септември
  • Режисьорът Георги Дюлгеров сбъдна мечтата си да срещне революционера с предателя му

Филм за големия революционер у нас Георги Бенковски тръгва на 29 септември - в навечерието на 80-годишния юбилей на режисьора му Георги Дюлгеров.

Реклама

Историческата лента се казва "Записки по едно предателство" и в нея революционерът и герой от Априлското въстание Георги Бенковски се среща с предателя си - дядо Вълю. Филмът е по книгата на Захари Стоянов "Записки по българските въстания" и е втори опит на Георги Дюлгеров да направи филм по романа след неосъществения "Да отвориш рана" през 1975 г., в който главната роля щеше да е поверена на Руси Чанев.

В главните роли сега влизат младата звезда на Народния театър Пламен Димов - като Банковски, Иван Николов - като Захари Стоянов, а големият актьор Ивайло Христов ще е в образа на дядо Вълю, предателя на Бенковски.

"Този филм е за едно голямо приятелство между двама силни, достойни мъже. За свободата вътре и извън нас, за невъзможността да бъдеш свободен, ако вътрешно си роб - независимо от кого. Захари Стоянов не прощава предателството на дядо Вълю, той го пожалва. Пожалва го, защото не вярва, че българите сме предателско племе. Вярва, че всеки има собствен път. И историята на един народ е именно това - низ от много лични истории и препречени пътища, които в крайна степен ни показват през какви етапи сме преминали в развитието си като народ", казва проф. Георги Дюлгеров, режисьор и сценарист на филма, който тази година получи и наградата за цялостно творчество на Съюза на българските филмови дейци.

За 94 минути филмът предлага верен на спомените на Захари Стоянов поглед към срещата му с Бенковски, опита му да организира хора, които досега за нищо не са организирани - млади, направо деца, неопитни, неуки, неможещи, всеки един особен, достигнал до различно място в пътя си като човек, желаещ свободата.

Захари Стоянов и трима приятели отиват да арестуват предателя дядо Вълю. На лобното място на войводата Бенковски десет години по-късно дядо Вълю отрича предателството си, става ясно от лентата.

Реклама

Постепенно споменът му навлиза в последните дни на Бенковски: първата им среща, импулсът му да стане свободен човек и неусетната промяна у него, за да се стигне до предателската клопка, в която четиримата се натъкват на турска пусия. Георги Бенковски е убит на мостчето, където стъпва с дядо Въльо, отец Кирил Слепов, Стефо Далматинеца и Захари Стоянов.

Това мостче е предварително направено от османците, за да имат добра видимост при стрелба от засада. Дядо Въльо изведнъж ляга на земята (сигурно е уговорено с потераджиите на Рюзгяр Хаджи Ахмед ага). Бенковски, отец Кирил и Стефо Далматинеца са надупчени на решето. Захарий Стоянов остава жив въпреки добрата видимост. Дори имал време да види как тежко раненият Георги Бенковски изважда револвера си и се доубива. Чак тогава Захари Стоянов пада в реката. В себе си той е носил знамето на Хвърковатата чета и го скрива в хралупата на едно дърво. След Освобождението той получава странна амнезия и забравя къде е скрил знамето. За щастие едни овчари са го открили и са го запазили.

След три дни Захарий Стоянов е заловен край с. Терзийското, Троянско. Жив. Откаран е в Троянския затвор. Там той не е бил нито изтезаван, нито разпитван. А той е един от водачите на Априлското въстание. Османците са знаели кои са водачите на бунта, но никой не докосва Захарий дори с пръст. Защо е станало така? Защото Захари Стоянов е вторият български масон след Георги Раковски.

Светският възпитаник Рюзгяр Хаджи Ахмед ага също е бил в масонското братство и е знаел за членството на своя брат Захари Стоянов. И двамата са били задължени да спазват една от основните цели на Съюза на свободните зидари, а именно - да се ограничи физическото и моралното зло в света.

Захари Стоянов отървава кожата

"И косъм да не падне от главата му", заповядал Рюзгяр Хаджи Ахмед ага на потерията, която вкарва Захари Стоянов за месеци в Троянския затвор, а след това го освобождава и се прибира у дома в родното село Медвен.

"Сбъднах своята мечта да направя този филм. Искам да благодаря на всички, които участваха в него, освен актьорите - оператора Веселин Христов, художника Георги Тодоров, музиката е на Мила Искърова, а като художник по костюмите дебютира Стамена Стоева, моя студентка", споделя Дюлгеров.

Самият режисьор е от Бургас и е потомък на бежанци от Егейска Македония и Одринска Тракия. Историческата тема му е особено близка. Той е режисьор и съсценарист заедно с Руси Чанев на един от най-добрите сериали през 1989 г. "Мера според мера", посветен на Илинденско-Преображенското въстание.

Четете още

Големият режисьор Георги Дюлгеров: Хвърлих патериците, а мислех, че си отивам!
Големият режисьор Георги Дюлгеров: Хвърлих патериците, а мислех, че си отивам!

Големият режисьор Георги Дюлгеров: Хвърлих патериците, а мислех, че си отивам!

Изписаха Дюлгеров след катастрофата
Изписаха Дюлгеров след катастрофата

Изписаха Дюлгеров след катастрофата

Реклама