Големият режисьор Георги Дюлгеров: Хвърлих патериците, а мислех, че си отивам!

Руси Чанев помага на блъснатия си от кола колега

"Хвърлих патериците! За мен ситуацията, в която се намирам от една година насам, след операцията, е същата, не се е променила въпреки пандемията. Не излизам освен пред входа на блока. И, да, много съм благодарен на Руси Чанев."
Това големият режисьор Георги Дюлгеров сподели с "България Днес" минути след като за първи път излезе без помощни средства навън.
"Мислех, че си отивам, неописуемо беше. Слава на Бога, оцелях", сподели режисьорът. Авторът на знаковите филми "Авантаж" и "Мера според мера" бе блъснат от кола, докато си карал спокойно колелото близо до метростанция. Водачът на автомобила връхлетял върху него и само случайните минувачи спасили живота на Дюлгеров.
За него и възстановяването му най-много се грижи актьорът Руси Чанев. "Нося му плодове, помагам му с каквото мога, но не искам повече да говорим за това", обясни Чанев, който ще донесе торта за големия режисьор и на 6 май, когато е именият му ден.
В момента 76-годишният режисьор е пенсионер. Преди две години той се зарече, че няма повече да кандидатства за нови филми в листата на Националния филмов център за субсидия. Пред "България Днес" маестрото бе категоричен: "Да, това го казах след "Буферна зона", защото филмът беше като рекапитулация на всичко, което съм правил досега. След това кандидатствах с един мой стар проект, не го одобриха три комисии и се отказах. Нямам сили вече да се боря", сподели ни още Дюлгеров.
Носителят на "Сребърна мечка" за филма "Авантаж" тогава тъжно сподели, че хората от неговото поколение, занимаващи се с изкуство, незаслужено са забравени. "Едуард Захариев въобще не се споменава. Забравен е Рангел Вълчанов, излиза от време на време нещо за годишнината от смъртта му, но къде е той? Бинка Желязкова, Христо Ганев за мен са еталон за честно поведение и в живота, и в изкуството. Обречени сме на забрава, това не е от днес беда на българите. Ние имаме къса историческа памет", сподели още Дюлгеров, който смята, че след пандемията заради коронавируса ще изчезнат киносалоните. "Интернет платформата е бъдещето. Трябва да се анализира как да се предлагат филми там. Все пак това е бъдещето. Не мога да се връщам с носталгия към соцвремената, защото всеки път, когато ми заговорят за Татовото време, се сещам за страха, в който живяхме. Но аз съм чист пред съвестта си, нямам филми, с които да съм проституирал. Дори тези, които съм направил, включително и " И дойде денят", който е за 9 септември, са направени без никакъв компромис", категоричен е Дюлгеров.

Известният режисьор не иска да напада колеги, но не харесва независимите български филми, които се правят с частни средства. "Не харесвам нито "Живи легенди", нито "Чужденецът", нито подобни филми, защото това е точно нагаждане, подражателство на т.нар. зрителско кино. Дълбоко не харесвам тези филми", обяснява режисьорът, за когото най-важен е "качественият зрител". "Това е зрителят, който е отишъл на кино, видял е, развълнувал се е и е влязъл във филма, така че нещо му е останало. А не този, който си купува билети и яде пуканки в салоните."

Проф. Георги Дюлгеров е сред най-желаните преподаватели по режисура сред студентите. Той е ръководител на клас в НАТФИЗ и почетен професор на НБУ. Студентите му също го обожават и почти всеки ден се чува с тях. "Те са много и се гордея с тях - Иван Черкелов, Светослав Овчаров, Людмил Тодоров, Иглика Трифонова - това са от предишните. Надя Косева, Любомир Младенов, Венци Василев, Павел Веснаков и много други, да не забравя някой ученик", смее се Дюлгеров.