Рок легендата Васко Кръпката: Всеки месец имам Великден

Музиката е много по-голяма политика от политиката

Кой е той?

Васил Георгиев е китарист, певец и текстописец. По-известният с прякора си Васко Кръпката е отдаден изцяло на рокендрола и блуса, което личи от над 20-те албума в дискографията му. Кръпката е създател на софийската ритъм енд блус банда "Подуяне Блус Бенд" от 1989 г. Социално-политическият живот у нас и приятелството му с непрежалимия Гошо Минчев се отразяват в творчеството му, акомпанирано от него на барабани, хармоника и китара. Пет от текстовете му на песни влизат в Библиотеката на Конгреса на САЩ.

- Васко, Великден е! Религиозен ли си, в какво вярваш?

- Моята религия е рокендролът. Но към Коледа и Великден съм смирен рокаджия и празнувам заедно с миряните.

- Постиш ли? Българите от какви пости имаме нужда?

- Не, не постя! Но народът ни има нужда да пости откъм завист, мрънкане, негативно отношение, разединеност, робската психика, страх от свободата...

- Какво е свободата днес?

- Да имаш право на избор, децата ти да учат и живеят където искат, да има свободен пазар, да няма рушвети под масата, да мога да кажа в това интервю, че не харесвам управлението на държавата, и след това да не те уволнят. Имаме права, но се страхуваме от тях.

- Тогава нужна ли ни е повече от една Страстна седмица?

- Хубаво е. Съдейки по себе си, всеки месец имам поне една такава. Всичките ми страсти и енергия, с които душата и сърцето ми разполагат, се изсипват в правене на музика и още 100 неща. Така че и без канонизирането всеки месец отбелязвам Великден! И по-конкретно - Велики петък и Велика събота, когато обикалям татковината, митарствам и изкарвам хляба си с музиката ми, превръщайки всеки концерт в събитие.

- В днешните ни общество и време има ли съвременна Мария-Магдалена? Ти познаваш ли такава?

- Разбира се! Познавам много такива хора, с които музиката ме свързва. Аз вярвам дори в Дядо Коледа! Вярвам в приказките, добрите магии и вълшебства. Че на всяка крачка се срещат Марии-Магдалени и Майки Терези, готови да помогнат на всички за всичко. Виждам как все повече хора са готови да помагат на други в трудни моменти, дори и държавата да е абдикирала.

- Скоро изнесе концерт в Украйна. Днес, на Великден, какво можем да научим от тях, има ли сходства помежду ни?

- Имаме много какво да научим от Украйна. Не трябва да допускаме някой да ни освобождава по своя си начин! Имам предвид Русия. Тя обича да "освобождава" със сила. Така твърди и за нашето освобождение през 1944 г. Освободили са ни от свободата. Така че - не, благодаря за такива "освободители"! Научих още да не сме по-ниски от тревата, а да вдигаме глава. Да сме готови да отблъснем злите сили дори с цената на живота си, когато навлязат в домовете ни. Впечатли ме задружността и сговорността в тях. Те са обединени и заедно и затова ще преборят злото. На всичкото отгоре мислят в една посока с хората, които управляват страната им. Голяма част от младите ми казаха, че не са гласували за Зеленски, но сега ще влязат в огъня за него.

- Каква "бомба" ни трябва, за да станем по-силни, както казваш за украинците?

- Да не дава господ "това" да ни обединява! По-добре да се вслушаме в думите на развитите страни, да разберем кое как правят, да последваме призива на артистите. Да чуем собствените си желания, да черпим от постиженията на западната цивилизация. Виждам, че хулещите я се възползват от колите, храните, напитките и валутата й, а същевременно я "плюят". Не разбирам - хем искаш прогрес, хем гласуваш България да е част от Евразия, а не от Европа. Голямо противоречие, което много ни пречи.

- Но виждаш какво става в Страната на неограничените възможности - стреля се, убива се... Това ли е гласът на свободата?

- Не, това е пощръкляването на народа и то се случва навсякъде. Това е знак на глезотия и свобода, което води до щуротии. Подобни изцепки и идиотщини се случват в целия свят - и в Северна Корея, Русия и Китай, но никой не разбира за тях. Успокоявам се, че не е само в България така.

Доказателството ми, че САЩ е страна на свободата, е в моя снимка от 2017 г. - по времето на Тръмп, когато бяхме във Вашингтон и отидохме до Белия дом. Пред него стоеше един шемет с огромен плакат с думите Fucк Trump! Никой нищо не му каза, дори хората се снимаха с него. Хайде да застане някой с празен лист от тетрадка пред Кремъл да видим дали няма да бъде арестуван!

- "Даде гласа си" за апела на Вили Лилков проевропейските партии да се обединят в НС. Защо? Така ли вече ще стават промените - с хора като него, а не чрез държавата?

- Точно поради такава причина отидох в Украйна - като представител не на държавата България, а на паралелната. У нас има друга България, която не е държавната. Имаме си малцинство от мислещи и свестни хора, които уважавам. Затова се подписах и подкрепям Лилков. Не знаех кой ще го стори, но съм много радостен да видя мнението на много мои съмишленици и свестни хора. За мен най-важна в България е геополитическата ни позиция, а не междупартийните проблеми. Сега трябва да се намерят хора, които да направят проевроатлантическо правителство. Ако не, проруските партии чакат и ще си го създадат. И тогава ще видим кой крив, кой прав.

- Удостоиха те с "Почетен гражданин на София". Дали не е добре да има приз "Достоен политик", за да имат стимул, отговорност и да не са корумпирани?

- Почетният гражданин не получава почти никакви облаги от това признание. Е, може да ползва безплатно столичния градски транспорт. Но за мен единствената оценка и награда за един политик е историята. Само тя може да каже кой е бил добър. В днешно време се срещат различни тълкувания за един и същи политик. Едни го издигат в култ, други го обявяват за най-лошия човек на Вселената. Като Иван Костов, Борисов, Пеевски.

- А какви са днешните качества на политика спрямо света и морала?

- Нямам представа! За мен музиката е много по-голяма политика от политиката. Затова не съм си и помислял да влизам в нея, макар и да съм имал такава възможност. Но честността и достойнството продължават да са актуални за всички професии.

- В неделя Гошо Минчев щеше да стане на 80 г. Какво би го питал, той какво би казал за съвремието ни, каква песен би изпял?

- Направо настръхвам, като си го помисля! Той беше много по-запален и нервиран от мен в това отношение. Отиде си не навреме, Господ несправедливо рано го прибра. Очарованията и разочарованията му бяха с огромен диапазон. Страшно много се ядосваше на всичко, което се случваше в България. Уважаваше едни хора, които понякога го разочароваха. Както силно обичаше, така и мразеше. И това раждаше песни.

Винаги, каквото и да се случи у нас, тайно и индиректно се допитвам до него - комуникирам с неговите песни, които са единствените му деца и показват отношението му към живота. Както правеше и той с мен, преди да отлети - обаждаше ми се по нощите да дискутираме всичко.

Слушал съм твърде много "Пинк Флойд", за да знам за тъмната страна на политиката, затова опитвам да съм над нещата. А той твърде много се вълнуваше от това. Предполагам, че ако сега беше тук, щеше да изгаря от ярост заради случващото се и да измисли нов текст на песента "Какви времена". Георги Минчев много липсва на родната ни сцена!

А за Великден пожелавам на всички да сме здрави, животът ни да продължи в хубава посока, да сме по-обединени, да се държим за рокендрола, за да сме вечно млади!