Култовият музикант Васко Кръпката, който свири в Украйна: Сърцето ми спря в Буча

Гледката на руските зверства бе неописуемо жестока

Кой е той

Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката, е роден през 1959 г. в София. Китарист, барабанист, певец и автор на песни, той е фронтмен и създател на групата "Подуяне блус бенд", която е първата, заявила се като блус банда в България. Завършил е Техникум по автотранспорт и е шофьор и автомеханик по професия. Започва музикалната си кариера през 80-те, свирейки като барабанист в група "Паралел 42" в скандинавските страни и в "Старт" на Мими Иванова и Развигор Попов. Най-известните му парчета са повлияни от края на комунистическия режим. Така Васко Кръпката се превръща в една от най-популярните фигури в България в началото на 90-те. Сред най-емблематичните му песни са "Нека бъде светлина" и "Комунизмът си отива".

Кръпката участва в много митинги, барикади и други прояви за сваляне на комунистическия режим. Свирил е на барикадите в Дупница, на концерта при посрещането на Бил Клинтън в София, прави концерти за болни деца и домове за сираци. Две от песните му се изучават в учебници по музика - "100 години рокендрол" и "Нека бъде светлина". През 2019 г. блусарят бунтар е удостоен с отличието "Почетен гражданин на София".

- Г-н Георгиев, вие се върнахте току-що от Украйна и сте в приповдигнато настроение, което личи от публикациите ви във фейсбук. Разкажете за вашия концерт на Стъкления мост в Киев, за който "България Днес" написа "преди всички".

- Бях поканен от една хуманитарна международна организация към ЕС, която има български филиал. Този филиал ме е канил и друг път на горещи точки - преди време пях в Прищина, Косово. Когато сме разговаряли, аз им казах: "Измислете начин да ме поканите, ей така, на добра воля, да повдигна духа на хората там, да се срещна с тях, с каквото мога да помогна с песните си". И те решиха да направят представяне на България за своите колеги в самата мисия, базирана в Киев. Поводът беше 1 март. А аз като представител на българската музика трябваше да им повдигна настроението с мои песни и с парчета от световния рокендрол.

Междувременно имах една неформална среща по обяд с няколко българи, с които предварително се бях свързал по телефона, на Стъкления мост, както го наричат в Киев. Впрочем срещите там са нежелателни...

- Защото мостът е бил обстрелван през октомври миналата година?

- Да, но за щастие, е имало само малки разрушения, възстановени в рамките на няколко дни. Като отговор на взривения Кримски мост руснаците са го бомбардирали, но не са го уцелили, слава богу, бомбата е паднала на 10 метра от него. Киев живее втори живот. Киев е по-силен от всякога. Киев е организиран и задружен. Жителите му имат организирани укрития. Който има по-голямо мазе, го е разчистил и е направил място да приютява в него хора. Всички по-големи подземни паркинги, подлези, тунели, метро се използват за укрития.

- Засвириха ли сирените, докато бяхте в Киев?

- Включиха се точно когато бяхме в сградата на мисията. Към града летял някакъв неидентифициран обект. Слязохме долу в мазето, извадихме спокойно лаптопите, след половин час обектът е изчезнал, как, защо, не се знае, но там са модерни дроновете. Хората са много борбени, от нищо не ги е страх, с открити лица посрещат всички неволи.

- А вие не се ли уплашихте поне малко?

- Нямам страх от нищо! След това на другия ден отидохме обаче в Буча и в Бородянка, където ми спря сърцето. Гледката е уникално жестока. Нямам думи да опиша какво изпитах, виждайки зверствата над вероломно нападнатите две селца. Буча е на 20 километра от Киев. Украинците са успели да спрат 80-километрова руска танкова колона. Пуснали са вода в една малка долинка и танковете не са могли да минат. И оттам тръгват битките, които траят 33 дни. Толкова продължава окупацията на Буча, Бородянка и още едно-две села, с много жертви и разрушени жилищни сгради.

Един мъж, Юрий, който е с баща българин и майка украинка, и неговата жена Альона, които живеят наблизо, ме разведоха из Буча и Бородянка. Разказаха ми как танковете са спирали пред магазините, ограбвали са каквото могат, и са ги взривявали. Били са взривени аптека, болница...

- След като отмине първоначалният шок от сблъсъка ви с реалността на войната, ще напишете ли песни за героичната съпротива на Украйна?

- Аз по принцип не планирам нищо в този живот, човек на импровизациите съм. Но, да, следващите ми песни със сигурност ще бъдат повлияни от това, което видях в Киев. Срещнах се с българи, които живеят в Украйна, и си обещахме един хубав концерт в чест на победата. Дано да бъде скоро!

- От България ни казаха, че вашият маршрут е бил тайна от съображения за сигурност. Сега вече можете ли да кажете как пристигнахте в Киев?

- Не, няма нищо тайно, ще ви разкажа. Пътувах със самолет до Варшава, после отново полет до Жешув, оттам до крайграничния град между Полша и Украйна Пшемисъл, където се качих на влак, пътуващ 11 часа до Киев. И обратно - по същия начин. Това е един коридор, който е охраняван, и всички, които отиват в Украйна, минават по него, включително Байдън и други висши политици.

- Срещнахте ли се с легендарния кмет на украинската столица Виталий Кличко? Стъкленият мост там, на който сте пели, неофициално е наричан с неговото име...

- Не, не съм се срещал с официални лица. Аз подчертах в интервюто си за украинския 25-и канал, че представям неофициално България. Срам ме е от официалната позиция на страната ни към Украйна. Така че аз се разграничих от нашата държава.

- Какво е отношението на украинците към България?

- Още на отиване във влака младо украинско момиче, студентка, която пътуваше за лекции, като чу, че съм от България, ме попита дали наистина българският президент е казал, че Крим е руски и след това е спечелил втори път изборите. Аз отговорих: Да, за съжаление, наистина е така. И разбира се, това не означава, че той е президент на всички българи. На мен, на моето семейство, на моите приятели, на хората, които познавам, а аз не познавам малко хора, познавам много повече хора от самия държавен глава със сигурност той също не е техният президент. Така че аз съм представител на хората, които искат от сърце да помагат на Украйна, без шикалкавене и без навеждане на Москва.