Виктория Ангелова-Винарова първа печели архитектурен конкурс

*Кръстена е на британската кралица 

*Отнет й е проектът за Дома на правниците в София, защото е жена 

Първата жена, спечелила архитектурен конкурс в България и третата българска архитектка.

С тези горди звания се окичва и остава в историята родената през 1902 година в Търново Виктория Ангелова-Винарова.

Бащата на талантливата дама е търговец, който получава образованието си в Англия, и не е изненада, че решава да кръсти дъщеря си на кралица Виктория. Ангелова учи във Виенския технически университет и Техническия университет в Дрезден, като още от ранна детска възраст се занимава с рисуване. Ученето в чужбина има своето логично обяснение - архитектурата по онова време е била област, недостъпна за жените в България, и затова се принуждават да получават знания зад граница.

След завършването през 1925 г. Виктория се връща в София и става стажант-архитект в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Година по-късно спечелва вътрешен конкурс и сама проектира сградата на министерството. По това време е едва 24 години. Така става първата жена, спечелила архитектурен конкурс в България, пишат за нея от Българския хелзинкски комитет.

Освен че е проектант, архитектката ръководи и строителството на сградата на министерството, като е завършена през 1932 г. Днес мнозина могат да разпознаят зданието, което е приютило Столичната библиотека на площад "Славейков".

"Сградата представя стилистическите търсения на средата на 20-те години на XX век, когато все още се наблюдава паралелно съществуване на различни стилови отгласи в комбинация с атрибутите на една представителна обществена сграда - подчертан тържествен главен вход, препратки към неокласиката и др. Скулптурните групи са дело на Кирил Шиваров, Мина Иванов и Стефан Пейчев. През следващите десетилетия сградата е разширявана на два пъти в югоизточна посока. Сградата е един от първите проекти на архитект Виктория Ангелова, съвсем скоро завършила образованието си в Дрезден след спечелен анонимен конкурс едва на 24-годишна възраст. В последните години бяха извършени промени по интериора като подмяна на автентичните стари врати с нови ПВЦ имитации", посочват от фондация "Български архитектурен модернизъм".

Входът пред вратата на сградата е украсен с 3 каменни глави и монументална скулптурна композиция от 2 седнали фигури - жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж - символ на строителството.

През 1926 г. Виктория Ангелова печели конкурса за Дома на правниците в София, но инвеститорът смята, че е рисковано надзорът да бъде поверен на жена без професионален опит, и задачата е възложена на архитектите Й. Йорданов и С. Овчаров. Явно България още не е била готова напълно да се довери на жена архитект. През 1929 г. арх. Виктория Ангелова и арх. Чавдар Мутафов печелят конкурс и строят Окръжната палата в Кърджали.

През 1933 г. Виктория се омъжва за своя колега архитект Борис Винаров и двамата създават собствено архитектурно бюро в София. По време на бомбардировките през 1944 г. по време на Втората световна война бюрото и домът им на ул. "Сан Стефано" №27 са разрушени частично, а личният архив на двамата архитекти изгаря. Евакуират се във Велико Търново, където Виктория заболява от бронхопневмония, от която така и не се възстановява напълно. Година по-късно се връщат обратно в София. Виктория умира на 27 декември 1947 г., а Борис - три месеца по-късно, като издъхва от рак. Двамата така и не успяват да имат деца и не оставят преки наследници.

От комитета посочват още, че Виктория Ангелова е удостоена с орден "За гражданска заслуга", с който по това време са награждавали цивилни лица за заслуги и примерна служба в полза на обществото. Занимавала се е с множество проекти в страната, повечето от които са й възложени след участие в национални конкурси. Архитектката работи предимно за изграждане и реконструиране на здравни и учебни сгради, някои от които са преустройство и разширение на Националния природонаучен музей, Втора девическа гимназия (днес Софийска математическа гимназия "Отец Паисий"), Художествено-занаятчийска изложбена зала при Художествената академия в столицата, преустройство и разширение на Девическата гимназия (днес Природо-математическа гимназия "Васил Друмев") във Велико Търново и други.

През 1939 г. след спечелен конкурс проектира санаториума за гръдоболни край казанлъшкото село Радунци, а в периода 1942-1944 г. ръководи архитектурно бюро в София заедно със съпруга си.

За краткия си живот Ангелова оставя много сгради в София и на други места в страната, впечатляващи със своята импозантност и строга функционалност. Повечето от тях са й възложени за проектиране и изпълнение след участие в обявени по онова време национални конкурси, като в някои от тях се явява анонимно, за да не бъде отстранена от надпреварата, тъй като е жена. И в това отношение поправя път за жените в българската архитектура - да бъдат по-уверени и да вярват, че могат да създават наравно с мъжете.