Поручик Попов загива в Кървавия Великден

*Във въздушна битка над София

*Погребват героя в Добрич, почитат го с изложба

За героизма на пилота Димитър Попов си спомниха в добричкия музей покрай годишнината от бомбардировките над София с експозиция в негова памет. Попов е един от малкото родни летци, дръзнали да се опълчат срещу англо-американските въздушни пълчища.

Димитър Стефанов Попов е роден на 18 ноември 1918 г. във Варна. Баща му Стефан Йорданов Попов е свещеник, а майка му Райна Димитрова Тамарова е домакиня. Димитър учи в Първа мъжка гимназия "Фердинанд I" във Варна, която завършва с отличен успех като първенец на училището през юли 1937 г. Кандидатства във въздушните на Негово Величество войски. На конкурсния изпит е класиран на трето място. В края на септември е зачислен в юнкерска рота. На 16 юни 1938 г. полага клетва. През 1939 г. е изпратен на специализация в Италия, която продължава 75 дена. Със заповед от 16 юни 1940 г. е повишен в чин подпоручик и назначен на служба в Първи армейски въздушен полк. Службата му като офицер преминава на летищата Божурище, Враждебна и Граф Игнатиево. През март 1941 г. е назначен за началник на тренировъчно-летателната школа в учебното ято при полка. В началото на септември става командир на взвод в строевата рота за обучение на млади войници. На 16 юни 1943 г. е повишен в чин поручик. През септември поема командването на 211-о щурмово ято. В началото на февруари 1944 е зачислен в 4/6 орляк, а на 20 същия месец е прехвърлен в 2/6. 

Включва се в защитата на София от англо-американските въздушни атаки. Участва в боя на 30 март. На 31 март, 2 и 15 април орлякът продължава да изпълнява задача по охрана на София. Поручик Д. Попов е част от ескадрилата. В тези дни няма сблъсъци с врага. 17 април е т.нар. Кървав Великден. В спомените си легендарният въздушен ас Стоян Стоянов рисува следната картина: "В сравнение с нападенията от 10 януари и 30 март жертвите от гражданското население не бяха много. Но летците, които отбраняваха София, понесоха големи загуби. Особено тежък удар бе нанесен на съседния изтребителен 2/6 орляк от Враждебна. Въздушното сражение, което се разгоря през този ден, беше едно от най-ожесточените. Почти половината от всички излетели наши самолети бяха свалени или повредени."

Това е сражението с най-много загинали български авиатори. Един от тях е поручик Димитър Попов. Той умира със смъртта на храбрите, след като е прострелян, самолетът му "Месершмит 109" пада край Перник. В акта, удостоверяващ кончината на летеца, е упоменато, че е "жител на Добрич", заради което в добруджанската столица го смятат за свой съгражданин и го почитат. Пилотът е погребан именно в Добрич с военни почести на 21 април 1944 г., като опелото е в църквата "Св. Георги", в която тогава служи баща му. В последния си път пилотът е изпратен от хилядно множество. Отива си от този свят, ненавършил 26 години, но подвигът му не е забравен. През 2008 г. в Перник е открит паметник, посветен на саможертвата на поручик Димитър Попов.

Серията от бомбардировки започва на 9 януари 1944 г. Преди пет дни, на четвърти, 108 американски Б-17 трябвало да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Около 100 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Градът е обстрелван и с бордовите картечници на изтребителното прикритие. Разрушени са 40 сгради. Жертвите са 59 убити и 43 са ранени. С бордови картечници е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, ранени са двама души. Бомби са хвърлени при с. Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива паланка.

Предстои 10 януари, когато ще се проведе първата денонощна бомбардировка над София, която ще остане в историята като една от най-жестоките и кървави. Именно тази жестокост е причината в следващите седмици да се стигне и до може би най-голямата евакуация, когато близо 300 000 жители напускат София. 

Как точно се провежда въздушната атака? Около 12 часа 40 самолета бомбардират Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 души. Следва удар върху София. Това е първата съвместна дневно-нощна атака, при което английската авиация атакува през нощта, а американската, която има по-добро изтребително прикритие - през деня, обяснява професор Димитър Недялков, преподавател във военна академия "Г. С. Раковски".

"Дневната атака е била извършена от 330 американски самолета. Градът е атакуван от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 "Летяща крепост" - около 220 бомбардировача и 110 изтребителя "Лайтнинг". Бомбардировката е извършена към 13,00 часа, когато атакуват "крепостите".

Небето над София се прорязва от изстрелите на биещите се изтребители. Гледката от въздуха на жестоката бомбардировка кара българските пилоти да връхлитат яростно отново и отново. Американски самолети горят на земята и във въздуха. Бомбените килими превръщат в руини цели квартали на София. Под отломките от сгради са погребани жени, деца и възрастни. В януарския студ сред развалини, трупове и ранени се щурат обезумели от ужас хора.

В небето над столицата боевете не стихват. Защитата на столицата ни е от общо 73 самолета - 43 български от 6-и изтребителен полк и 30 немски изтребителя. 

От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 "летящи крепости" и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават две жертви. Макар малобройната отбрана в историята остава съобщение на Би Би Си, в което се съобщава, че след нападението на 10 януари 31 самолета на англо-американската авиация не се завръщат в базите си.