Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/17207607 www.bgdnes.bg

"Пътят на смъртта в АУШВИЦ" - Част III: Влаковите релси не водят към свободата

С посочване на ляво и дясно лекарите в "Аушвиц II Биркенау" са решавали кой да умре веднага и кой по-късно 

Надясно здравите мъже за работници, наляво жените, бременните и възрастните хора.

Така само с един пръст лекарите в "Аушвиц II Биркенау" са определяли съдбата на новопристигналите лагеристи. Съдбоносното решение е било вземано на разпределителната площадка, където спирали влаковете. Надясно били нечовешкият труд, жестокостите и гладът, а наляво - незабавната смърт в газовите камери...

Реклама

След напускането на "Аушвиц I" с автобус се отправяме към втория комплекс "Аушвиц II Биркенау". След няколко минути слизаме от превозното средство и пред очите ни се разкрива една от най-емблематичните гледки, превърнали се в символ на Холокоста. Железопътните релси, които водят към входа на концлагера. Вероятно сте ги виждали - във филми, на снимки, дори като картини. Отвъд портата релсите продължават точно до разпределителната площадка, в която човешките съдби са били решавани с движението на едни пръст. Надясно и наляво.

Времето е тягостно - небето плаче със ситен дъжд, вятърът безмилостно шиба през лицето, а единствените силуети, които разсичат равнината, са охранителните кули и комините. В "Аушвиц" комини има навсякъде, но вместо топлина носят студена смърт.

Признавам, че никога не съм очаквал да вляза в това място. След всички изчетени книги и изгледани филми "Аушвиц II" е закотвен в съзнанието ти, но трудно на момента осъзнаваш къде си. Прозрението идва, след като си си тръгнал, и то след няколко дни.

На новопристигащите лагеристи е било казвано, че това е трудов лагер, от който ще бъдат разпределени към други места. Че трябва временно да съблекат дрехите си, да преминат през дезинфекция и после отново ще си ги получат. Още в първите моменти затворниците разбират, че това не е така, след като започват да ги разделят с членовете на семействата им. Точно на тази разпределителна площадка. Човешкото съществувание приключва - няма човек, остава единствено пепел. Първоначално труповете са били заравяни в близката гора, но след това са изгаряни в крематориумите, а пепелта е била пускана в реки, за да бъде отнесена и да няма доказателства за зверствата.

В тази част на Полша горите от брези са много. Докато пътувам с влака от Катовице до Освиенцим, виждам през прозореца белите стволове. Спомням си за зверствата на съветската власт по време на Катинското клане, мисля и за геноцида на нацистите. Толкова са подобни.

Реклама

Връщам мислите си в "Аушвиц II" и правя първите си крачки по най-трудния път - Пътят на смъртта. Това са няколкостотин метра от разпределителната площадка на влаковете до газовите камери. До тях свършват релсите, свършва и човешкият живот. Няма продължение, няма и изход. Защото релсите не са водели към свободата, а към неизбежната и мъчителна смърт.

Началник на строежа на "Аушвиц II Биркенау" е Карл Бисхоф - компетентен и динамичен бюрократ, който въпреки продължаващата война завършва строежа на конструкцията. Лагерът, четирите крематориума, новата сграда за прием и стотици други сгради са планирани и конструирани. Плановете на Бисхоф са всяка барака да разполага с 550 затворници, но по-късно променя капацитета им на 744 затворници. SS проектират бараките не да приютят затворниците, а да ги унищожат.

Така се появява и Бараката на смъртта. Постройка вляво от входа, в която са държани само жени, преди да бъдат изпратени в газовите камери. Заради претоварената работа на местата за масово изтребване жените са стояли там в продължение на дни без вода и храна. И са умирали, преди да стигнат до газовите камери. Сградата бързо се препълвала и се налагало да държат затворнички в двора. Свидетели разказват, че от Бараката на смъртта се чували ужасяващи писъци, които ехтели денонощно. А миризмата, която се носела през горещите месеци от разлагащата се плът, била непоносима.

"Аушвиц II Биркенау" е освободен около 15:30 ч. на 27 януари 1945 г., а главният лагер "Аушвиц I" - два часа по-късно. Част от постройките в лагера са запазени в оригинален вид, докато други са възстановени, за да могат хората в наши дни да придобият максимално реалистична представа за случващото се отвъд оградата с електричество и бодливата тел.

"Трябва да познаваме историята, за да не повтаряме грешките. И да не позволяваме отново да има война в Европа, въпреки че тя е толкова близо до границата ни", завършва полската ни водачка, отправяйки поглед на изток.

Реклама
Реклама
Реклама