"Пътят на смъртта в АУШВИЦ" - Част I: Ти не си човек, ти си просто номер

Трудът не те прави свободен в концлагера, а планината от коса спира дъха ти 

"Когато прекрачиш входа на концлагера, ти вече не си човек. Ти си просто номер."

Тези думи се забиват в съзнанието ми в момента, в който минавам под надписа Arbeit macht frei ("Трудът те прави свободен"). Стъпвам по калната пътека, бодливата тел на оградата спира дори погледа да продължи напред, а навсякъде смъртта се вижда и усеща. Аз съм в концлагера "Аушвиц".

Влизам на едно от най-мрачните места в света спокоен, защото знам, че ще получа нещо, което милиони хора не са имали - шанса да изляза отново навън. В три части от поредицата "Пътят на смъртта в Аушвиц" ще ви разказа за посещението в концлагерите "Аушвиц I" и "Аушвиц II Биркенау", за кошмарните условия и кой път води до смъртта на 1,1 милиона души.

"Аушвиц" е комплекс от нацистки концентрационни лагери, разположен в близост до полския град Освиенцим. Организацията за пътуването до него отнема няколко дни, ако тръгвате от България. Влаковете стигат до гарата в Освиенцим, а от там продължавате към лагерите пеша. Задължително трябва да си купите онлайн билет предварително, тъй като интересът е огромен и места няма със седмици напред. Цената на пропуск за 3 часа и половина обиколка с водач на английски език струва 110 полски злоти, което се равнява на около 50 лева. От комплекса изискват лични данни, а достъп се получава само срещу представянето на лична карта или паспорт. Има и точен час, в който ви допускат, така че не можете да отидете в произволен час на своя воля.

Влизането става през два пропускателни пункта, между които минавате и през скенер, като събличате връхни дрехи и пускате багажа си по лентата за проверка. Охраната е безкомпромисна - остри предмети, съмнителни течности и флакони не се допускат.

Началото е силно. Само няколко крачки и се озовавате пред надписа "Трудът те прави свободен", или "Работата е свобода". Прави впечатление, че буквата B в ARBEIT (работа) е обърната наобратно. Предполага се, че лагеристите, които поставят надписа, умишлено го правят и така изразяват протеста си срещу принудителното им затваряне.

Лозунгът е поставян при входовете на много от концентрационните лагери. Използването му на входовете е наредено от SS генерал Теодор Айке, инспектор на концлагерите и втори комендант на концлагер "Дахау".

"Това е чудовищна лъжа! Трудът не е направил никого свободен, водел е единствено до смърт", казва емоционално водачката на групата. От 1,3 милиона души, които са били принудително изпратени в "Аушвиц", са убити 1,1 милиона.

Възрастните, хората с увреждания, както и бременните веднага са били изпращани към газовите камери. Здравите мъже са били разпределяни като работници, като най-често са били ангажирани към индустриални заводи. Дневната им дажба храна е била парче черен хляб и 25 грама конфитюр или супа от обелките на картофите. След 2 месеца, вече останали без сили и плашещо отслабнали, са били изпращани на сигурна смърт. И на тяхно място са идвали нови работници. А след 2 месеца още нови...

Децата и малките хора били отвеждани за медицински експерименти, като най-голяма популярност придобива работата на доктор Йозеф Менгеле, останал в историята с прозвището "Ангелът на смъртта". Имало и специална четвърта група лагеристи, която била наричана "Канада". В нея влизали жени, които нацистите използвали за прислужници и лични нужди. Името "Канада" не е случайно - в Полша думата се използвала като възклицание при вида на скъп подарък, а първите полски емигранти често изпращали подаръци на роднините си от Канада.

Влизаме в блоковете от лагера. В помещенията за настаняване на новопристигналите има единствено разпиляна слама вместо легла. Обръщаме поглед и пулсът се ускорява. В стъклена урна е събрана пепелта от изгорените тела на лагеристи. Следват още по-драматични кадри, които сякаш на забавен каданс се прожектират пред окото ти. Планина от човешка коса се издига над мен - зад всеки косъм и кичур стои човек и история. Отстрани са отрязаните плитки на млади жени и девойки - една плитка, един човешки живот, една мъчителна смърт.

Още по-голяма е планината от обувки, идва помещение, цялото пълно с куфари, следват хилядите очила, събрани от убитите лагеристи. Следва купчина протези и патерици. "Тези не са имали никакъв шанс и вероятно първи са поели към газовите камери", възкликва една от посетителките и очите й се насълзяват.

"Аушвиц I" е служил за административен център на целия комплекс. Основан е на 20 май 1940 г. върху основите на кирпичени две и триетажни полски, а по-рано и австрийски казарми. Първата група от 728 полски политически затворници е изпратена в лагера още на 14 юни същата година.

Ужасът минава и под земята. В блок 11 има мазета, където са изградени карцери. Затворниците са били захвърляни в малки бетонови помещения, които могат да поберат точно един човек. Заради издевателствата, извращенията, липсата на храна и въздух лагеристите не са издържали дълго и са умирали.

Излизам отново навън. Небето е мрачно, вали дъжд и всяка стъпка остава кален отпечатък. Поемам си въздух и тръгвам напред, без да подозирам, че предстои най-големият кошмар.

Във втората част от поредицата "Пътят на смъртта в Аушвиц" четете за влизането в газова камера, съдбата на коменданта на концлагера Рудолф Хьос и как са протичали разстрелите на лагеристи.