Друг ритъм в кошера

Клуб „Вдъхновение" представя творчеството на Яница Радева

Казвам се Яница Радева. Автор съм на книгите с поезия „Друг ритъм" (2003) и „Кошерът на думите" (2012) и на книгата с циклизирана проза „Бонбониерата" (2011). Имам множество награди от национални литературни конкурси, по-важните от които са Славейкова награда (2009), Първа награда от конкурса за разказ „Яна Язова" (2009) и Първа награда от конкурса за разказ „Рашко Сугарев" (2012).
През 2012 г. получих награда - Грамота, като млад автор от Министерството на културата за книгата „Бонбониерата". Мои творби са отпечатвани в антологични книги („Фейсконтрол", „Лирика 2010") и списанията „Алтера" (2006), „Литературни Балкани" (2009), „Ах, Мария" (2009, 2011), „Следва" (2010), „Море" (2010), „Страница" (2011), както и в хърватското Роezija (2009), и в американското Absent (2012).
Публикувам критически текстове и рецензии.

ПОСТРОЯВАНЕ СТАТУЯТА НА БУДА НА ОСТРОВ ЛАНТУ

камъкът все по същия път се търкаля нагоре,
където няма стена градя за дома си,
а монумента на истуката
който вместо мен ще говори,
вместо мен ще изрича нещата,
вместо мен ще живее в света,
който аз не изграждам,
защото докато аз градя се вграждам, 
докато го мисля обезумявам, 
докато камъка повдигам - окаменявам, 
един ден между мен и него няма да има разлика, 
само че аз ще съм този, вместо който другият е живял.

ЗА ХУБАВИТЕ ХОРА В ПРОФИЛ

Те са хубави хора, винаги в профил и малко в гръб. 
Така ги зърваш, докато ги гълта улицата, 
сумракът 
и изобщо животът, 
толкова бързо става, че 
трябва да ви предупредя, 
хубавите хора винаги са в профил и малко в гръб. 
Не можеш да се увериш в това, 
можеш само да се надяваш, че е така.

БОЛНИЧНИ ПОРТОКАЛИ

Стояща на столче зад напръскания прозорец, 
гледа мъжът й идва с кофичка кисело мляко и портокали.   
Тя отива до мивката, 
измива плода и сяда на прозореца. 
Докато гледа как си източва деня, 
стаята се пълни с аромата на портокал, 
в който не се чувства идването на смъртта. 

СГРЕШЕНО РАЗПИСАНИЕ

едната ръка пие рядко кафе,
другата пуши цигара - 
от евтините,
над главата ореолът на слънцето се въздига все повече 
и устните ронят зърната 
на едро смляната сутринна псувня
по адрес на градския транспорт 
държавата и всичко друго.

БЪЛГАРСКИ МОТИВ

Тя ме гледа
от своето място зад щанда
на онова пазарче
в онзи
отдавна забравен град
премръзнала от януарски вятър
грипава
със спомени засъхнали по устните
същите онези устни
с които се усмихва през пролетта
сега през зимата тя
свива лятото на цигара
задържа една сълза
в крайчето на окото си
и тегли килограм портокали.

В ПОЛИТЕ НА ВИТОША

Под централните олющени сгради,
с мазилката, разцъфнала до тухла,
под София с разтворените прозорци шестваме,
викаме към отворените балкони на стариците с отпуснати ръце,
викаме с техния загубен глас.
Белите им коси едва помахват,
но дали като кърпи или флагове,
или просто от вечерния вятър,
и дали сочат нещо,
времето ли, което ще ни застигне,
и ние ли така със спуснати ръце 
ще гледаме от някакъв разцъфнал балкон
или друго ще бъде...
друго ще бъде.
Но белите коси на стариците мълчат,
заключени са устните, а имат много отговори,
като сфинксове стоят в квадратните си балкони,
само очите гледат, гледат, гледат,
какво виждат всъщност?

ИЗВЕСТИЕ КЪМ ПОСЕТИТЕЛИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ

гълъбите летят над Венеция - вижте ги, нали са красиви! - 
същински ангелски ята сутрин, когато камбаните се надпяват!
но не забравяйте!
не хранете ангелите, забранено е! 
Крилатият кошмар на Венеция са белите им кореми, 
рушат старите венециански гордости с белия си живот, 
къщите с поли във водата като перачки на прежда, 
катедралите с шапки като кардинали,
позлатените им кубета
рушат гълъбите на Венеция, 
затова не се ласкайте 
от ангелските им криле и от обещанията им по-добър живот и по-възвишен, 
те напомнят предизборна приспивна реч
не забравяйте, бъдете будни
не хранете ужаса на града! 

МЕМОРИАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Погледнаха се кратко като при разминаване на непознати: 
шестимата каменни опълченци и 
шестимата шляещи се младежи. 
После шест чифта очи се затвориха:
опълченците, невиждащи на кого да поверят тайната 
да бъдеш по-голям от султана, 
младежите - отпиващи един след друг, 
плюващи слънчогледовото семе като изчоплен ден, 
нямащи смисъл за друго.
Един закъснял щурец извести края на срещата и 
катапултира в тревите да забрави всички.

УРБАНИЗАЦИЯ

в  града без паркове всеки сам си е дърво 
и чака птица да загнезди в него,
затова мълчи, докато чака светофара, 
докато се разтваря в хоризонта
и го няма после нито във алеята,
нито в зоопарка или във квартирата  
и празни улици блестят под слънцето,
грижливо подредени сиви сгради 
и стъкло, зелено като на аквариум,
и никъде дървета, нито хора,
автомобилите се виждат само -
цветни астматични мравки -
преди да влязат в подлеза.
 

СЛЕД ЩЪРКОВОТО ГНЕЗДО
 
несъмнено ще се промени пейзажът,
но как тогава ще познаем пролетта
и дърветата окичим с мартеници
без щъркелите над реката
очите да изпълнят,
но как най вече ще им кажем
щом ги срещнем из коридорите на вятъра:
 
няма да отгледате потомство,
където сте отглеждали преди,
не смейте да описвате окръжности така тревожно
над нашите гнезда и дни!
 
„спокойно, спокойно,
ще ги разгони
новият собственик на имота,
не се тревожете за нищо!"
 
а вие, жени и девойки,
събирайте сламки от щърково гнездо,
дано то пази силата на любовта
и щърковите чудеса!