Симеон разбива византийците в тиня

Българският цар се бие наравно с воините си

Цар Симеон Велики разбива византийската армия, която е затънала в тинята на река Ахелой. Победата в битката, състояла се на 20 август през 917 година, е една от най-великите в българската история за нашия народ.

Сражение между българската и византийската войска е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. В него вземат участие над 120 000 души, като армиите на двете страни са почти равни. В родната са привлечени маджарски и печенежки войници.
След няколкогодишен мир между Визатния и България двете страни отново започват да воюват. Това става, след като на власт на ромеите застава императрица Зоя, четвърта съпруга на император Лъв VI Философ. Тя категорично отказва да поднови мирния договор със Симеон и българският владетел няма друг избор освен да започне нова война. Родният цар опустошава всичко по пътя си и достига почти до Константинопол. Сражението, което предстояло било изключително важно и за двете държави.
През лятото на 917 година източните и западните византийски войски се събират на лагери близо до Константинопол, след което потеглят към Плиска.
Двете армии се срещат в близост до река Ахелой. Начело на ромеите стой пълководецът Лъв Фока, а командващ на българската войска е самият цар Симеон.
В началото на битката византийците имат лек превес. Това е така заради указанията, които Симеон дава на своите подчинени. Българският владетел кара армията си да отстъпва, за да може ромеите да започнат да я преследват.
Точно това и прави българската войска. Тя спазва стриктно указанията да Симеон, който бил изключителен пълководец. По време на боя българският владетел стои на хълм над равнината на битката и наблюдава какво се случва. С него била тежката конница, както и още няколко отряда.

Щом видели, че армията ни отстъпва, византийците решават, че са победили. Главнокомандващият на ромейската армия Лъв Фока заповядва на своите да започнат преследване на българите. Византийските войници се впускат в яростна гонитба, което довежда до разкъсване в редиците им. В този момент Симеон, ненадейно се включва в битката, като напада фланг левия фланг на визнатийцитео.
От атакаат враговете са принудени да преминат в защита. Те не очакват подобна контраатака, объркани са, строят им се разкъсва и българската армия лесно успява да се справи с тях. Ромеите изпадат в паника и въпреки призивите на военачалниците им се впускат в безредно бягство. Симеон ги преследва и избива безжалостно. Византийците стигат до река Ахелой и се опитват да я преминат. Войниците на Фока не си дават сметка, че дъното на Ахелой е тинесто и един след друг затъват в нея. Българската армия, начело със Симеон Велики, довършила византийската войска край водното корито.
"Настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало. Ромеите се тъпчели едни от други, други пък бивали избивани от враговете им", разказват тогавашните хронистите.
Според тях загубили на Византия били умопомрачителни. В боя край река Ахелой загиват над 58 000 ромеи. Българската войска също дава жертви. Предимно пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск.
Сражението при Ахелой превръща България в първостепенен военен фактор на Балканите и увеличава самочувствието и амбицията на Симеон, който не случайно нарича себе си "Цар на българи и ромеи".