Народната певица Славка Калчева: Господ ме дари с "Бяла роза"

Славка Калчева е българска народна певица от Тракийската фолклорна област. Родена е в Ямбол на 2 декември 1954 г. и е завършила средно музикално училище. Любопитен факт е, че първият й албум е издаден на грамофонна плоча. През 2000 г. песента й "Бяла роза", от мнозина възприемана като народна песен, въпреки че е авторска, написана от Славка Калчева, става първият голям хит в народната музика и Калчева се свързва най-вече с тази песен. Към днешна дата почти няма сватба в България, на която да не звучи популярната песен.

Иво АНГЕЛОВ

- Г-жо Калчева, кое е най-голямото богатство на българския фолклор?

- Най-голямото богатство са българските песни, ритми и красивите фолклорни костюми. Няма такива гласове, ритми и носии по целия свят и това прославя България. Затова трябва да се научим да го ценим!

- Коя народна песен може да ви усмихне?

- Много народни песни могат да ме накарат да се усмихна. Има много весели, хумористични песни, които провокират усмивка и дори желание да станеш да играеш.

- А да ви натъжи?

- Ооо, това вече мога да кажа със сигурност - колкото хубави песни има, които те карат да заиграеш, толкова много има и които могат да ме натъжат, но по-специално песните на Недялка Керанова и конкретно една, която си пея от много години.

Въпреки, че пея "Марко Дафинка продума" толкова години, винаги успява да ме разтърси. На едно мое участие на успях да изпея докрая тази бавна тракийска песен, защото на втория куплет се разплаках и нямах сили да продължа.

- Имате ли любимо българско хоро?

- Правото хоро, защото е достъпно за всички, играе се масово и е първото, което научаваш като българин. Това бе първото хоро, което научих още като дете.

- Танцувате ли?

- Много обичам да танцувам, дори когато бях ученичка, имах желание професионално да се занимавам с народни танци, но някакси това мое желание остана само в мечтите.

- Има ли хоро, което ви затруднява?

- Така и не се научих да играя известно в моя край хоро - "Трите пъти". Затруднява ме, но ако танцувам по-често, сигурно ще го науча.

- Как се роди любовта ви към българския фолклор?

- Това е наследствено от моята майка, която много обичаше фолклора и пееше много народни песни на празници. Аз бях малка тогава, но това са първите ми спомени от българския фолклор.

- Емблематична сте с песента "Бяла роза"? Какво е тя за вас?

- Това е най-известната ми песен! Хората си избраха "Бяла роза" и я превърнаха в тотален хит. Не съм очаквала, че "Бяла роза" ще има толкова голям успех. Тази песен дойде като една голяма награда за мен, за целия труд, който съм положила през всички тези години. Не съм имала лек живот. Преди да се появи тази песен съм работила доста упорито, лишавала съм се от много неща, раздавала съм се... И тя някак си се появи в точния момент. Вярвам, че има Божия намеса и това е като подарък от Господ за всички усилия, защото както винаги съм казвала - всеки труд се възнаграждава рано или късно.

- Колко пъти приблизително сте я изпяли от създаването й?

- Общо взето, първите години съм я изпълнявала около 10-ина пъти на вечер, а и до ден-днешен не минава мое участие, на което да не я изпея минимум 2 пъти.

- Вие сте автор на музиката и част от текста. Как дойде вдъхновението?

- В първия ми издаден албум с музикална компания "Пайнер" през 1999 г. бях включила песента "Бяла, хубава мома", която хората много харесаха и стана хит. Реших да продължа тази тема и музикална линия и в албума "Сватба" и така се започна моята работа по песента "Бяла роза". Постепенно написах музиката, но нямах текста....В същия момент вкъщи имаше една ваза бели рози. Много обичам белия цвят и както ги наблюдавах, в мен се роди идеята. Бях нахвърляла основната част и се обърнах за съдействие към Таня Стамова, с която заедно в крайна сметка завършихме текста.

- Какво е посланието, което искате да носи песента?

- Както вече казах, много обичам белия цвят - за мен той е символ на невинност, чистота и искреност... Винаги съм вярвала в доброто у хората и понякога съм доста наивна... Някак си ми се искаше с тази песен да направя хората по-добри, по-искрени и честни един към друг, да бъдат чистоплътни в отношенията си, защото живеем в един все по-объркан свят, когато хората гледат преди всичко себе си и често забравят за добротата.

- Разкажете малко повече за хорото, което се играе на "Бяла роза".

- Това хоро всъщност се играе отдавна в Северна България и Македонския край. Но в Тракия то не се играеше масово преди появата на "Бяла роза". Щастлива съм, че след нея няма човек, който да не го играе и като че ли се превърна в разновидност на правото хоро.

- Любимата ви фолклорна област е...

- Тракия, разбира се! Там е минал целият ми музикантски живот.

- Мислите ли, че един ден ваша песен ще бъде изпратена в Космоса?

- Това е голямо признание и за всеки би било чест, но все пак мисля, че подобно желание от моя страна би било прекалено. Много ще станем в Космоса (смее се). Щастлива съм, че тук на Земята "Бяла роза" е като втори химн за българите, както са ми споделяли много наши сънародници. Нека оставим този въпрос на историята, тя е тази, която ще реши.

- Възпитавате ли вашите внучки в любов към българския фолклор?

- Разбира се! Това е задължително. Моите деца и внуци от малки слушат само народна музика. Вкъщи например, когато разучавам нещо ново или репетирам, те също го слушат. Затова мога смело да кажа, че са закърмени с българския фолклор. Направя ли нова, авторска песен винаги се допитвам първо до тях, защото те са моя коректив.

- Какво е посланието ви към читателите на "Хоровод"?

- Да се гордеят, че са българи! Родени сме на това прекрасно място и трябва да ценим България, защото това ще ни запази като нация и народ. Гордея се, че съм Българка!