НАВУЩАТА пазят от студа
Изстинат ли ти кракат, изстива и тялото. И се разболяваш.
Този дребно, но важно правило е било известно и на предците ни. Така по нашите земи били създадени навущата, за да топлят краката през студените месеци. Също така придават допълнителна стабилност на крака при продължително ходене.
Особено популарни били по време на турското робство и дълго време след това били използвани, но постепенно отпаднали от масовото облекло, което било завладяно от градската визия.
В наши дни са неразделна част от носията на някои етнографски области (Добруджанската, например), а в други (Шопската) са заменени от плътни чорапи. И докато навущата са били повече използвани за всекидневието, то чорапите са били слагани по празниците.
Навущата представляват бял вълнен плат във формата на правоъгълник, който се навива от стъпалата до колената. След това се пристягат с черен ремък и видът им е завършен. Самото поставяне на аксесоара от народната носия трябва да се случва внимателно. Вълненият плат не бива да се подгъва, защото ще създава неудобство при носене. Ремъците не трябва да се стягат много, защото може да се получат мехури по краката. Ако искате да имате черна кръстоска върху белия плат, е нужно да използвате два ремъка.
Навущата се носят предимно от мъже, като има много малки изключения, при които могат да се видят при жени, и то през зимата, когато имат нужда да си топлят краката. В някои западнобългарски краища жените носят плетени калци Ц чорапи без стъпала, които също са високи до коленете. Също такива калци, ушити от бял шаяк и наричани дизове, са носели мъжете в Никополско и другаде в Северозападна България.
Постепенно през годините навущата евоюлират и така се появяват калцуните. Те са от същата дебела вълнена тъкан, но самата им структура е различна. Калцуните са с стъпала и горнища, които стигат до коленете и са едно цяло. Те се обуват директно и няма нужда от навиване. На най-обикновен език може да се каже, че са огромен и дебел чорап, който също има черни ивици на бял фон.
В съвременните носии масово се използват калцуните, тъй като по-лесно се обуват от танцьорите. Сега основното внимание по отношение на навиването е насочено към поясите - те също трябва да са добре изпънати и да няма никакви гънки. Повече за тях ще ви разкажем в някой следващ брой, тъй като и там и си има специфични тънкости.
Калцуните стоят отлично както на цървули, така и на скарпини. Те придават допълнителна шарения на народната носия и радват окото на зрителя. Цветността при вълнените чорапи е далеч по-разнородна - сини, черни, червени... Най-добре стоят върху бели потури и така се открояват още по-силно.
