ГРАОВСКОТО - най-бързото хоро
Танцьорите се носят като вихър, лицата са усмихнати, а ритъмът е изключително бърз...
Видите ли нещо подобно да се случва на сцената, бъдете сигурни - гледате граовско хоро. Официална статистика няма, но всички знаят - това е най-бързото хоро на Балканския концерт. Малко по-трудно се учи от основните традиционни танци, но веднъж хванете ли ритъма, всички ще ахнат от изпълнението ви.
Граовското е хоро от Шопската етнографска област, а името му произлиза от местността Граово (виж карето). Заради своята динамичност фолклорните ансамбли често избират да завършват концертите си именно с неговото изпълнение. Бързите движения и високото положение на краката карат публиката да настръхва, докато ентусиазирано пляска с ръце или тактува с крака.
Както при всяко хоро, и при граовското има специфика. Тук е "натрисането", което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. Тялото се движи изключително бързо и движенията се сменят мигновено едно след друго. Характерно е с приближаването на края му музиката да се забърза и танцьорите да положат двойно повече усилия, за да го завършат триумфално.
Граовското хоро може би най-добре описва Шопската област - един безкраен празник на духа и тялото, а тъгата е засенчена от фолклора. В песните от региона трудно може да се намери история с тъжен край - повечето са оптимистични, с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената Марковска мелодия. Има десетки песни с различен текст, но точно с тази мелодия. Примери за такива песни: "Жалба пише жална България", "Море запали се Янина планина", "Марко коси трева детелина" и много други. Шопските песни са с малък тонов обем. Пеят се на два гласа. Първият пее мелодията, а вторият "лежи" (нарича се "исо" глас). Двата гласа образуват интервал "секунда", затова песните звучат остро, рязко и открито.
Тъгата е "прогонена" и чрез народните носии. Хорото се играе с бели потури и калпаци, а сините елеци придават допълнителна аристократичност на танцуващия. Характерни са също така речитативите по време на танцуване, които говорят за самочувствието на уверения представител на етнографската област. "Дръж се, земьо, граовци те газят" е широко популярен израз, който се използва по време на танца. Шопско-граовският говор пък придава допълнителна колоритност на местния фолклор.
Професионалистите казват - не можете да играете граовско хоро, ако сте тъжни. То е веселба и изисква усмивка на лицето.
Хорото се играе напето, с изправено тяло и погледът никога не слиза към земята. Граовското може да бъде представено и като игра, затова и често се играе смесено от мъже и жени. Всеки пол има собствени сола с емоционални моменти, но най-силно трепва сърцето, когато всички се хванат заедно за хорото и разтърсят земята.
