Елениното хоро - вдъхновено от хубавата Елена

Елениното хоро е едно от популярните български хора. Скокливо и отревисто, то създава настроение не само у играещите, но и сред наблюдаващите.

Жизнерадостният танц почита неизвестната хубава девойка Елена. Няма категорични исторически доказателства коя точно е красивата мома, което е създало редица легенди и предания в народния фолклор.

Малко известно поверие гласи, че девойката Елена спирала дъха на млади и стари мъже, щом я загледали. А гласът й бил толкова ангелски, че цялата природата застивала, щом запеела. Нейното сърце принадлежало на годеника й Георги и очите й не виждали други мъже.

Хорската злоба погубила Елена. Другите жени от селото решили, че е вещица и решили да я убият. Завързали я на дърво, поставили суха слама и я запалили. Елена викала и плачела, но никой не й помогнал. Малко преди да издъхне тя проклела убийците си и се заканила ще се завръща от отвъдното, за да им отмъщава.

Затова и през годините се "родило" Елениното хоро - хората го играели, за да умилостивят духа на приказно красивата девойка. Били усмихнати и радостни, както приживе била девойката.

Хорото се играе с инструментален съпровод, като от време на време се запява кратък текст. То е живо, отривисто и скокливо. Може да се изпълнява в кръг или да се води в свободни криволици. При изпълнението му ръцете са спуснати надолу, хванати за длани и се люлеят в ритъма на хорото.

Легендите не секват с една история...

В девствените вековни гори на Еленския балкан се извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка - момата се казвала Елена от село Къпиново, а момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена.

Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита при Конашкия мост. Погребана е в местността "Кръста", превърната после в черковище. Самуил бил посечен на края на града и местността била назована "Самуилец".
От скръб по своята рожба родителите основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.

Друга история от миналото гласи, че в ямболско село имало бедна, но много красива девойка на име Елена.

лед като узнала, че слугите на пашата идват да я вземат за харема му, тя побягнала във вековната гора, със сетни сили достигнала върха на Свети Илийските възвишения и издъхнала там върху голям камък. Населението след това вярвало, че върху камъка се изписали очите, носът и веждите на момичето. Хората от селото изкопали гроб, иззидали го и го оградили с плочи, а отгоре поставили камъка. Засадили череша. Мястото станало обект на поклонение, защото хората вярвали, че ако вържат конец на дървото и полеят вода край него, ще получат изцеление.

Всичките истории имат нещо общо - трагичния край на хубавата Елена.

Благодарение на красивото хоро в наши дни се сещаме за приказната мома с нещо хубаво. И я уважаваме със силата на танца.

КАК ДА ГО ИЗИГРАЕМ

Еленино хоро е в 7/8 тактов размер с трети дълъг дял. Един такт се брои "раз-два, раз-два, раз-два-три".

Хорото се изпълнява в три такта.

Изходно положение - тялото е обърнато по посака на движение на хорото.

ПЪРВИ ТАКТ - на "раз-два" стъпка с десен крак напред. На "раз-два" стъпка с ляв крак напред. На "раз" прескок с десния крак вдясно (тялото се обръща към центъра на хорото), на "два" прескок на левия крак зад десния, на "три" пауза (няма движение).
ВТОРИ ТАКТ - на "раз" скок на двата крака, на "два" левият крак се изнася в свивка (свива се нагоре). На "раз-два" подскок на десния крак и спусък с левия (изпъва се напред). На "раз" прескок на левия крак вляво, на "два" прескок на десния крак зад левия, на "три" пауза.
ТРЕТИ ТАКТ - на "раз" скок на двата крака, на "два" десният крак се отделя в свивка. На "раз-два" подскок на левия крак и спусък с десния. На "раз" прескок на десния крак вдясно, на "два" прескок на левия зад десния, на "три" пауза.
Движение на ръцете:
ПЪРВИ ТАКТ - свити са в лактите, като на "раз-два-три" се спускат назад.
ВТОРИ ТАКТ - изпълняват люш напред-назад.
ТРЕТИ ТАКТ - свиват се отново горе в лактите.