Пафти носят омъжените жени

Пищна и красива трябва да е женската носия. Да гали очите и да създава настроение.

Затова и детайлите в традиционното българско облекло са от изключително значение. Пафтите са един от символите на женствеността, които допълват всяка женска носия.

Техният произход може да открием още в Персия, като използвана дума тогава е pafta. Наричат се още "чапрази", като това наименование се е наложило от турския език.

Пафтите представляват токи за колани, които играят ролята и на украшения. Големината им позволява да бъдат богато украсявани и така са се превърнали като накити за българката.

Най-често срещани са композициите от флората (цветя, листа, клонки, гроздове) и фауната (пауни, гълъби, двуглави птици, змии). Освен тях, на някои пафти могат да се видят цели библейски сцени - Рождество, Благовещение, Възкресение.

Разнообразиите при украшенията е и в тяхната форма - продълговати, правоъгълни и кръгли. Често се срещат и с характерната палмета - форма на короната на овощни или декоративни дървета във вид на ветрило или разтворена длан (като палмово листо). Могат да бъдат открити и пафти, които са във формата на кръст и с изобразени върху тях религиозни символи.

Вариации същуствуват и при големината - най-малките са колкото монета, а най-големите достигат до 25 сантиметра.

Едната плочка е снабдена с кукичка, а другата - с брънка за закачане на кукичката. При някои от моделите, към кукичката е прикрепено и щитче, с което в закопчано положение пафтите изглеждат като съставени от три части. Има и модели, които наистина са съставени от повече на брой плочки.

Пафтите са изработвани от кована мед или друг метал, който после се посребрява или позлатява. За оцветяване, позлатата е смесвана с живак, а отделни елементи са емайлирани. Някои пафти са допълнително украсявани с апликации от седеф, рог или кост, с инкрустации на камъни и стъкло. Реално няма точни параметри как трябва да изглеждат пафтите и затова човешкото въображение може да създаде уникални творения.

Според народните разбирания пафтите се носят само от омъжени жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата си. Родният фолклор е категоричен - само омъжените жени носят метални накити, а по време на моминството накитите се състоят основно от мъниста.

Чисто практически пафтите се използват са пристягането на женската носия в кръста. Това може да се случи и с връв в цвета на облеклото, като в такъв случай пафтите с колана я прикриват и отново влизат в ролята на украшение. Във фолклорните ансамбли токите се използват, за да могат момчетата и момичетата да се хващат заедно на хоро. Мъжете си слагат колани върху поясите, докато при жените именно пафтите се използват за този похват при танцуването.