Фолклорната певица от Пиринско Гуна Иванова: За народните танци трябва майсторлък

Гуна Иванова е родена на 20 юли 1948 г. в петричкото село Богородица. През 1983 г. печели конкурс за солистка в ансамбъла на строителни войски, където пее до 2000 г., когато формацията е закрита. От 2010 г. е солистка в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили.

Иво АНГЕЛОВ

- Г-жо Иванова, като представител на Пиринския край можете ли да ни разкаже повече за традиционните за региона народни хора?

- За моята фолклорна област е много характерно т.нар. ширто хоро. То е в размер седем осми и е една идея по-стегнато. Също така характерно е малешевското хоро, като то е по-свежарско. Някои го играят и като право хоро, като логично се играе най-много в Малешевския край, който започва от Симитли.

Съществува вариант в седем осми, или т.нар. македонска четворка, което може да се играе и като ръченица. Или, както му казват местните - натрачане. Не казвай "тичай, тичай", а "тръчи, тръчи" и оттам идва натрачане. Характерна му е стъпката и не всеки може да го играе.

Бързата деветка, като хорото на "Бяла роза", също се играе. Тук му казваме "джангурица".

Не бива да забравяме и арап хоро, което е мъжко, бавно и тежко хоро. В нашия регион има и много бързи, но и по-бавни хора.

- Имате ли наблюдение дали фолклорът се възражда сред младите хора? Танцуват ли, слушат ли истинска българска музика?

- По нашия край и като цяло, обикаляйки България, наблюдавам, че има възраждане. В моите анонси винаги съществува изразът "Дошла съм да ви направя поклон на вас, възродителите". Особено на танцовите клубове съм много задължена. Много трябва да сме им благодарни на хората на фолклора, защото помогнаха за неговото възраждане. Знаете музикалното пространство от какво беше изпълнено и това проми мозъците на цели поколения млади хора (чалгата - бел. ред.). Израснаха с това нещо и трудно ще се възвърне хубавата музика. Но когато по-интелигентната прослойка го прави, дават пример и казват за онази музика: "Не, ние не сме онази прослойка". И се хващат на хоро, и ходят по танцови клубове, и това е радостно.

- Коя е любимата ви етнографска област?

- Аз съм пиринска певица, бидейки родена в село Богородица в Огражден планина - границата между Вардарска и Пиринска Македония. С тази музика съм израснала, но като ми кажат "Запей", и душата ми запява винаги родопско. Мисля, че не напразно извънземните слушат и се чудят кой е този Дельо хайдутин.

- Кои песни най-често искат да изпълнявате?

- Казват ми, че има песни, които са родени за моето гърло. Това са "Вземи огин, запали ме", "По кого ти шарят очите", "Море сокол пие", "Море пиле, славей пиле".

- Наистина ли сте имали концерти на 5 различни континента?

- Да, така е. Има и друг интересен факт - само в разстояние на няколко месеца пях на 4 континента. Октомври бях в Китай (Азия), декември бях в Австралия (Австралия), февруари бях в Лондон (Европа), а след това посетих Южна Африка (Африка). А преди това съм била и в Канада (Северна Америка).

- Остава само Южна Америка да покорите.

- Да се надяваме, може и Южна Америка да ми се случи. Никога не съм си мечтала, че ще отида в Южна Африка, и не съм допускала, че ще се случи. Ето, че три пъти отидох.

- При гостуванията си зад граница пред българи ли пеете?

- Да, предимно. В Австралия пях пред македонска общност, а в Китай беше невероятен и неописуем международен фестивал. Трябва да се види, не може да се разкаже. В Южна Африка бях на първа копка на българска църква.

- По-емоционални ли са българите в чужбина?

- Публиката е от българска по-българска и много по-емоционална. Където и да съм била - от Горно Нанадолнище до най-големия град, народът ме посреща с усмивка и прегръдка. Няма песен, която да е прозвучала напразно в пространството. Всяка стига до душите на хората.

- Българинът патриот ли е?

- Да! И точно затова моите песни стигат до душите на българите - патриотични са и се харесват.

- Разкажете повече за звученето на ваши песни в ефира на английското радио Би Би Си.

- Журналистка от радиото ми поиска звуконосител и пожела да пуска мои песни. "Искам цял свят да знае какви песни има България", ми каза тя. През 1992 г. бях един час събеседник в радиото - имаше интервю и звучене на мои песни.

- Друг любопитен момент е, че сте солист на ансамбъла на въоръжените сили на България.

- Ансамбълът е разножанров. Имаме много добри поп изпълнители - Орлин Горанов, Марги Хранова. Райко Кирилов също е там и с него правим дуети. Има и млади поп изпълнители като Емилия Валенти и Антония Маркова. Най-хубавата ми песен е с Ива и Велислава Костадинови и формация "България" и е посветена на цар Самуил. Като я изслуша човек, има нужда да помълчи и нищо друго.

- И за финал - призив към народа. Защо трябва да се слуша българска музика и да се играят народни танци?

- Фолклорът е това, което те определя кой си. Всяка песен е едно събитие - разказва за живота и народа. Важно е не само за нас, но и за бъдещи цивилизации. Скоро се огорчих от една съседка, която много уважавам. Тя ставаше да играе на всякаква музика, а като се засвири народна музика, каза: "Е, това го не мога". Каква българка си?! Всеки трябва да научи поне едно право хоро. Много малко е нужно, за да имаме истинско и заслужено самочувствие.