Ръченицата - националия танц на България
Ръченицата е националния танц на България!
Не по закон, не по документи! По чувства и емоция! Ръченица играят малчуганите в детската градина, учениците във физкултурните салони, студентите в аматьорските танцови клубове, кумовете по сватбите, бабите и дядовците по селските събори... За ръченицата няма пол и възраст - щом сърцето заиграе, дори и старите крака се раздвижват.
Народният танц е в ритъм 7/8 с трети удължен дял. Богатството на родния фолклор неизменно предлага и разнообразие - има ръченица с първи удължен дял, която е известа като македонска ръченица или мъжка ръченица.
Танцът е разпространен в цялата страна. Според етнографската област и стилът на изпълнение основните видове са: добруджански ръченик, северняшка ръченица, шопска ръченица, тракийска ръченица и македонска ръченица.
Шопската ръченица е много бърза като мелодия и се изпълнява в бързи и технични движения. Динамиката кара публиката да затаи дъх, затова не е случайно, че професионални ансамбли избират именно с нея да закриват представленията си. Финалът е толкова завладяващ, че ръкоплясканията в края са логичната поанта.
Тракийската ръченица е с бавна и орнаментирана мелодия и се играе с бавни и отмерени движения в характерен стил. Стъпките на краката и маховете на ръцете се разпростират като безкрайната Горнотракийска низина, сякаш за да пресъздадат величието на зелените полета.
Добруджанския ръченик също е относително бавен, но с подчертан ритъм, характерен за добруджанските мелодии. Играе се тежко и по-често от мъже. Всяко движение пресъздава тежкия бит на местния жител, който обаче е корав и не се поддава на трудностите на живота. А в танца намира своята утеха и радост.
Северняшката ръченица е бърза по ритъм и често се среща и като ръченица на песен. Играе се умерено бързо, а стилът е близък до тракийския. Изключително много подхожда на деца-танцьори, тъй като може да се пресъздаде като закачка.
Ръченицата по двойки обаче е нещо повече от танц... Тя е общуване и предаване на емоции. Сега имаме Фейсбук и мобилни телефони. Момчетата и момичетата в миналото са общували с движения, жестове и усмивки. И къде са откривали всичко това? Точно така - в танца. Ръченицата е била възможност да покажат колко добри танцьори са, да хванат любимия си човек за ръка или нежно да го прегърнат, докато изпълняват поредната стъпка от популярния танц.
А какво да кажем за сватбите?
Не минава нито едно щастливо събитие, в което да не се заиграе този танц на любовта. Ръченицата е фолклорния детайл, който скрепява отношенията между двамата влючени, пренасяйки се в сърцата и на техните гости.
Ръченицата е толкова неразделна част от живота на българина, че дори се тълкува в съновиденията. Според вярванията, танцува ли някой ръченица в сънят ти, значи ще се опита да ти навреди. Слушаш ли, изпълняваш или танцуваш ръченица насън, значи си застрашен от здравословни проблеми.
И най-важното за ръченицата - танцът става много по-хубав, ако се импровизира. С крака, ръце и жестове. Всяка свободна интерпретация в ритъм създава още по-завладяващо усещане за националния танц на България.
Как да я изиграем
Ръченицата е в 7/8 тактов размер с трети дълъг дял. Един такт се брои "раз-два-три".
Ръцете на играещите са слагат от двете страни на кръста.
При един от най-популярните български танци има няколко основния движения:
- РЪЧЕНИЦА - на "раз" прескок на десния крак, като левият се отделя от земята. На "два" прескок на левия крак, като десният се отделя от земята. На "три" прескок на десния крак, който леко прикляка. Движението може да започне и с левия крак;
- КРЪСТОСАНА РЪЧЕНИЦА - на "раз" прескок на десния крак вдясно. На "два" прескок на левия пред десния. На "три" прескок на десния зад левия. Движението може да се започне и вляво с левия крак;
- ВРАБЧОВА - на "раз" правим пружинка (приклякане) и чукче (набиване с пета в земята) с двата крака, на "два" - същото като на "раз". На "три" правим пружинка и чукче с левия крак, а десният се свива назад. Движението може да се направи като на "три" се свива левият крак.
- НАПРЕД-НАЗАД - на "раз" подскок на левия крак напред, а десният се свива. На "два" - като на "раз". На "три" прескок на десен крак напред. След това се прави назад в същата последователност.
Характерно при играта на жени е използването на махането с ръце.
Много популярно при танцуването е импровизирането - възможно е да се комбинират различни позиици на ръцете и краката, за да се достигне до максимална атрактивност.
