Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/horovod/article/6139742 www.bgdnes.bg

Дунавското - любимото хоро на българина

Последно отброяване, 10,9,8...


Честита Нова Година!


Националния химн на България звучи, а след него... След него следва може би най-популярният български народен танц - дунавското хоро.


Дунавското хоро е вечна творба, която ехти в съзнанието на всеки българин. Освен че е едно от най-пупулярните, то е и едно от най-лесните за танцуване, тъй като броенето му е двутактово. Дунавското хоро носи празнично настроение, събира хора по площади и е многогодишен носител на изконно българското. Първоначалното име на хорото е "Свищовско" (ученическо), но след написване на музиката му от Дико Илиев за духови инструменти, то добива огромната си популярност.

Реклама


"Дунавското хоро е едно от най-популярните български прави хора от Северняшка етнографска област. Но това е и хоро, което се играе и в цяла България. Стъпките и подскоците са леки, движенията скокливи и волни, а ръцете се полюляват бързо и ритмично напред-назад покрай тялото, създавайки усещане за още по-голяма свобода. Хорото се играе от малки и големи, смесено Ц от мъже и жени, заловени в хват за ръце", обясни пред вестник "Хоровод" хореографката Милена Цанкова.


"Музикалният му размер е 2/4. С хорото се известява настъпването на Нова година, което го прави ежегоден спътник на всяко българско семейство (поне един път в годината), а за останалите важни празници си остава запазена марка (годежи, сватби, чествания на рождени дни и т.н.) и неизменна част от живота и социалното общуване на всеки българин, както и най-популярното българско право хоро", разказа още Цанкова.


"Като се обърнем назад във времето ще видим, че хората от най-малка до най-голяма възраст, са се събирали на мегдана на селото и града в определени дни на годината, при различни поводи и празници, и винаги са играели хора заедно. Това е била и една от формите за социално общуване помежду им, за представяне на статуса им в обществото. Хората са танцували и пяли по време на раждане, сватба, веселие, трудова дейност и др. Песните и хората са се раждали естествено, в процеса на житейското и трудово ежедневие", коментира хореографката. И допълни: "Ето защо народните хора са неразделна част от българското народно творчество, създавано с векове. Във всяко едно хоро са вплетени елементи от характера на хората, от бита, от красотата, пъргавината, хумора и др. качества на българина. В цяла България има стотици хора, много от тях описани и съхранени в първоначалния им вид, и много други, които са плод на по-съвременно виждане и доразработване на автентичните от хореографи. Но важното е, че всяко село и всеки град си има своя специфика на възпроизвеждане на хорото, макар и популярно, което го прави и отличително и разпознаваемо стилово за съответния регион".


В наши дни Дунавското хоро също е елемент на общуване - от градския площад до малката квартална механа, където щастливи българи се хващат заедно и започват да танчуват в познатия ритъм.

Как да го изиграем

Играенето на Дунавското хоро изобщо не е сложно и затова "Хоровод" представя лесен план за научаването на стъпките.


Хорото се изплънява за 6 такта, като се брои двутактово на "раз-два" Изходното положение - тялото е обърнато по посока на движение на хорото.


Първи такт - на "раз" стъпка с десния крак напред, на "два" подскок на десния крак.
Втори такт - на "раз" стъпка с левия крак напред, на "два" подскок на левия крак.
Трети такт - на "раз" прескок на десния крак вдясно, като тялото се обръща към центъра на хорото. На "два" прескок на левия зад десния.
Четвърти такт - на "раз" прескок на десния крак вдясно, а левият се свива в коляното. На "два" левият крак прави "спусък" (изпъването на крака директно на пред като глезена трябва да е в една линия с коляното)
Пети такт - на "раз" прескок на левия крак вляво, на "два" прескок на десния зад левия.
Шести такт - на "раз" прескок на левия крак вляво, на "два" подскок на левия крак.
Изключително важно е и движението на ръцете:
Първи такт - ръцете са свити в лактите.
Втори такт - свалят долу, като са опънати назад.
Трети, четвърти и пети такт - правят люш напред и назад.
Шести такт - отново се свиват.

Реклама
Реклама
Реклама