Самуил повален от засада
Ромейският император искал да се откаже от кампанията
Удар в гръб получават Самуиловите воини по време на атаките на византийския император Василий II край село Ключ. Това е единственият начин армията ни да бъде победена. Ромеите издебват и нападат от засада злополучната българската армия. Именно поради тази причина Самуил губи решителната битка, скоро след която приключва Първото българско царство.
Дълги години преди това българският цар Самуил воювал с Василий II. Родният владетел има сериозно предимство в почти всички битки и излизал победител в тях.
През лятото на 986 година Самуил нанася едно от най-тежките поражения на византийската армия в цялата й история. Битката се провежда край прохода Троянова врата, в близост до Ихтиман. С успеха си Самуил освобождава освободени старите столици Велики Преслав и Плиска.
За да си отмъсти за всичко това, през 1014 г. император Василий II събира огромна армия, с която тръгва от константинопол към България. Войската минава през сегашните гръцки градове Драма, Серес и разбива всичко по пътя си. Армията се насочва на Запад, откъдето да стигне най-бързо до централната част от България.
Ромеите навлизат в територията на страна ни, но на пътя им се изправя огромна стена. Българите издигат каменни укрепления с много кули. По тях оборудват площадки за стрелци, като по този начин вземат контрол над пътя и спират армиите на Василий II. Зад изградената стена се намирала крепостта Струмица, която прехваща всички пътища, водещи на запад към столицата.
Армията на Василий II, предвождана от Никифор Ксифий, не успява да пробие дървено-каменната преграда въпреки няколкото проведени атаки. Става ясно, че задачата е непосилна и въпреки числеността на ромейската войска, българската твърд не може да бъде превзета. Имераторът обмисля да се оттегли и да прекрати похода.
Тогава главномокандващият Никифор Ксифий предлага нова тактика. А именно - вместо да опитват да превземат огражденията, да минат по обходен маршруът и да нападнат българите в гръб. За това свидетелстват и думите на византийския хроникьор.
"Императорът вече бил загубил надежда за преминаване. Почти се отказал от нова атака. Точно в този момент дошла идеята на Ксифий", гласят записките на хроникьорите от това време.
Византийците спират да атакуват и дават вид, че ще започнат дълга обсада. В същото време под прикритието на нощта, основната част от войската прави обход през Беласица. Така ромеите успяват да хванат неподготвена армията на българския владетел, която не очаква нападение в гръб.
На 29 юли 1014 година византийците внезапно атакуват воините на цар Самуил от севевр, вместо както се очава от юг. В българския лагер настава паника, защото никой не е очаквал удар от тази посока. В същото време нападат и войскитеоставени пред стената. Оказала се между два фронта, армията на Самуил е сразена. По-голямата част от войниците, около 15 000 човека са пленени.
"За да прекърши военната мощ, но и психическата устойчивост на българите, византийският император извършва уникално престъпление - пленените Самуилови войници са ослепени. На всеки сто е оставен един едноок водач. Тези страшни и величави в своята трагедия войнишки колони се завръщат при своя цар в Преспа, който при тази жестока гледка получава сърдечен удар и умира на 6 октомври 1014 г. Неустрашимият воин Самуил, който е печелил и губил много битки, който не се поколебава да екзекутира собствения си брат със семейството му, не можел да издържи на това страдание", разкри за "Хоровод" историкът професор Пламен Павлов.
Самуил е погребан в базиликата "Св. Ахил" в Преспа. През 1969 г. гръцкият археолог Муцопулос разкрива неговия гроб.
