Легендарни футболисти стават национални селекционери

Назначаването на Юрген Клинсман за нов селекционер на националния отбор на Чехия отново насочи вниманието към онези легенди на футбола, които след славна кариера на терена поеха щафетата и край тъчлинията. Историята познава редица примери, в които бивши звезди успяха да поведат своите нации към нови върхове - от Диего Марадона и Дидие Дешан до Марко ван Бастен, Роналд Куман, Лотар Матеус и Роберто Манчини. У нас като национални селекционери се изредиха имена като Христо Стоичков, Петър Хубчев, Красимир Балъков. 

В следващите редове ще си припомним някои от най-великите играчи, които замениха бутонките с треньорския екип и поведоха националните си отбори с амбицията да вдъхнат духа на победата, който някога сами олицетворяваха.

Христо Стоичков

Христо Стоичков изкара около три години като селекционер на България. Камата разполагаше със силен състав и бе близо до класиране на голямо първенство, но така и не успя. Заради конфликт със Стоичков тогава за кратко от националния се отказа капитанът Стилиян Петров. След серия от скандали през 2007 г. Стоичков подаде оставка и веднага пое испанския "Селта", където остана 6 месеца. 

Любослав Пенев

Легендарният нападател Любослав Пенев обеща да "отлепи ютията" в националния отбор и донякъде успява. България прави престижно равенство с Италия, както и победа над Холандия в контрола. Той се задържа три години на поста, преди да бъде уволнен през 2014 г. Накрая Пенев влезе в жесток конфликт с бившите си съотборници в националния отбор и тогавашни шефове в БФС Борислав Михайлов, Емил Костадинов и Йордан Лечков. 

Петър Хубчев

Петър Хубчев е сред най-солидните български защитници от златното поколение на националния отбор, стигнал до четвъртфинал на Мондиал 1994. На клубно ниво играе за Левски, с който печели няколко титли, а по-късно и в Германия - за "Хамбургер" и "Айнтрахт" (Франкфурт).

Като треньор води "Берое", с който печели Купата на България (2013), и националния отбор (2016-2019), записвайки престижни победи над Холандия и Швеция. Известен е с дисциплината, професионализма и взискателността си.

Красимир Балъков

Красимир Балъков е сред най-големите имена в българския футбол и част от легендарното поколение, което стигна до четвъртото място на Мондиал 1994. Един от най-елегантните и технични полузащитници в историята на България, той записва над 90 мача за националния отбор.

На клубно ниво блести с екипа на "Спортинг" (Лисабон) и "Щутгарт", където се превръща в любимец на феновете и лидер на отбора.

Като треньор Балъков води "Черно море", "Литекс", "Етър", както и националния отбор на България (2019). Като селекционер Красимир Балъков се стремеше да наложи нов стил на игра и подмладяване на състава, поставяйки акцент върху дисциплината и модерния европейски футбол.

Роберто Манчини

Един от най-изтънчените атакуващи халфове на своето поколение, Роберто Манчини записва 36 мача за националния отбор на Италия в рамките на десетгодишната си международна кариера между 1984 и 1994 година. Като футболист той печели трофеи със "Сампдория" и "Лацио", оставяйки ярка следа в италианския футбол.

След края на активната си кариера Манчини постига впечатляващи успехи и като треньор - извежда "Интер" до три поредни титли в Серия А и печели Висшата лига на Англия с "Манчестър Сити" през сезон 2011/12.

Най-големият му триумф обаче идва през 2021 година, когато под негово ръководство Италия завоюва европейската титла на Евро 2020, побеждавайки Англия след драматични дузпи на финала на "Уембли".

Дидие Дешан

Като футболист той беше дефанзивен халф, спечелил световната титла през 1998 г. и Европейското първенство през 2000 г. с националния отбор на Франция, както и Шампионската лига през 1993 г. с "Олимпик" (Марсилия).

Като селекционер на националния отбор на Франция той извежда "петлите" до световната титла през 2018 г. и до титлата в Лигата на нациите на УЕФА през 2021 г., както и до вицешампионските отличия на Евро 2016 и Мондиал 2022.

Той обяви, че ще се оттегли от поста селекционер на Франция след Световното първенство през 2026 г.

Диего Марадона

След оставката на Алфио Басиле през 2008 г. Диего Марадона бе назначен за селекционер на националния отбор на Аржентина. Под негово ръководство тимът започна с три победи, но претърпя тежка загуба с 1:6 от Боливия, изравнявайки най-голямото поражение в историята си. В крайна сметка Аржентина успя да се класира за Световното първенство 2010 след две решителни победи в края на квалификациите.

На самия Мондиал отборът достигна до четвъртфинал след победи над Нигерия, Южна Корея, Гърция и Мексико, но отпадна след 0:4 от Германия. Малко след това Марадона напусна поста си, обвинявайки ръководството на АФА, че го е "предало".

Лотар Матеус

След прекратяване на активната си спортна кариера Матеус се отдава на треньорската професия. Поема отборите на СК "Рапид" (Виена), "Партизан" (Белград) и "Атлетико" (Паранаензе). Матеус води и националния отбор на Унгария от 1 януари 2004 до 31 декември 2005.

От 21 септември 2010 г. е назначен за национален селекционер на България. Дебютът му е изненадващо добър - националите записват 2 победи. 1:0 срещу Уелс в квалификациите за Евро 2012 и 2:0 в приятелски мач срещу Саудитска Арабия. На 19 септември 2011 година Матеус е освободен от поста. БФС не пожелаха да му предложат нов договор и той не получава неустойка за това, че няма да води България в оставащите му 2 мача начело на "лъвовете". След авантюрата си в България Матеус се отказва от треньорството и повече не води нито един отбор.

Марко ван Бастен

На 29 юли 2004 г. Марко ван Бастен е назначен за селекционер на националния отбор на Нидерландия, въпреки че няма голям треньорски опит. Той залага на подмладяване на състава, като оставя извън отбора редица утвърдени имена - сред тях Сеедорф, Клуйверт, Маккай и Давидс, и дава шанс на нови таланти.

Под негово ръководство Нидерландия се представя силно в квалификациите и стига до осминафинал на Световното първенство 2006, където отпада след 0:1 от Португалия в мач с четири червени картона.

На Евро 2008 тимът му впечатлява с победи над Италия (3:0) и Франция (4:1), но отпада на четвъртфинал от Русия (1:3 след продължения). След турнира Ван Бастен напуска поста, приключвайки периода си начело на "лалетата" с 35 победи, 11 равенства и 6 загуби в 52 мача.

Роналд Куман

На 6 февруари 2018 г. Роналд Куман е назначен за селектор на националния отбор на Нидерландия с договор за четири години и половина - до края на Световното първенство 2022. Той заменя Дик Адвокаат, който подаде оставка, след като не успя да класира отбора за Мондиал 2018.

При Кумaн "лалетата" се възраждат - на 9 юни 2019 г. Нидерландия достига финала на Лигата на нациите на УЕФА (2018-19), където губи с 0:1 от Португалия.

На 19 август 2020 г. Куман напуска поста, за да поеме "Барселона", но преди това успява да върне националния тим на голям форум - Евро 2020, първото голямо първенство, за което Нидерландия се класира след шестгодишна пауза.