Синът на Буфон дебютира в Серия "А"

Футболна Италия следи с интерес

Луис е второ поколение, Малдини са трето

Синът на легендарния Джанлуиджи Буфон - Луис Томас Буфон, дебютира в Серия "А", появявайки се от пейката за "Пиза" през второто полувреме при загубата с 0:4 от "Болоня".

17-годишният Буфон се появи в игра в 77-ата минута, заменяйки М'Бала Нзола. Луис Буфон, който играе като крило, има три мача за юношите на Чехия, като има двойно гражданство заради майка си Алена Середова. Той все още има право да представя Италия в различни възрастови групи.

В Италия отбелязват този факт, но припомнят, че фамилията Малдини е едно поколение по-напред. Покойният вече Чезаре е роден в Триест и тренира от дете в местния клуб, където и започва кариерата му през 1952 г. След само два сезона става част от "Милан", където играе цели 12 сезона до 1966 г., като носи и капитанската лента. Като футболист на "Милан" е четири пъти шампион на Италия, с него печели и Купата на европейските шампиони през 1963 г. като капитан на тима. Има и 25 мача за "скуадра адзура", на която също е капитан. В ролята на треньор на "росонерите" извежда отбора до КЕШ през 1973 г. Синът му Паоло също си е направо легенда на "Милан". Тренира в клуба от дете, изиграва общо 902 официални мача с червено-черната фланелка, капитан на отбора от 1997 г. до 2009 г. Паоло Малдини е и футболистът с най-много участия в Серия "А" - 647 мача. Малдини е седемкратен шампион на Италия, печелил е по 5 пъти Шампионската лига, Суперкупата на Европа и Суперкупата на Италия с "Милан". Капитан на италианския национален отбор от 1994 г. до 2002 г., част е от идеалния отбор на Световното първенство по футбол през 1994 г. За 14 години като национал записва 126 мача и взема участие на 4 световни и 3 европейски първенства. Предстои да видим докъде ще стигне неговият син Даниел, който в момента играе за "Аталанта", но е едва на 23 г.

Патрик Клуиверт е най-известният сред фамилията. Патриархът Кенет е легенда на суринамския "Робинхуд", като печели 2 титли на нидерландската колония през 1961 и 1964 г. Лявото крило записва 3 мача и 2 гола за националния тим, преди да се премести в Амстердам през 1970 г., когато е на 39. Там на бял свят се появява и прочутият му син Патрик, който се ражда на 1 юли 1976 г. С "Аякс" той печели всичко - 2 титли, 2 Суперкупи, Шампионска лига, Междуконтинентална купа. Голмайстор на европейското през 2000 г., но вече като играч на "Барселона". С каталунците взема и титлата през 1999 г. За националния тим изиграва 79 двубоя с 40 точни попадения. И накрая идва Джъстин, неговият втори син, който се ражда на 5 май 1999 г. Той дебютира за "Аякс" едва 17-годишен и само след 18 месеца е продаден на "Рома". В италианския тим не се налага особено, като е под наем в "РБ Лайпциг", "Ница" и "Валенсия".

Фамилията на Маркос Алонсо, който спечели абсолютно всичко с екипа на "Челси", е тази с най-много успехи в Шампионската лига. Дядо му Маркос Алонсо Имас е част от великия тим на "Реал" (Мадрид), с който печели 5 европейски клубни титли, 5 титли в Испания и една Междуконтинентална купа. Баща му Маркос Алонсо Пеня, или просто Маркос, е легенда обаче на "Барселона", като остава единственият без трофей в Шампионската лига, след като е част от отбора, загубил знаменития финал в Севиля след дузпи от румънския "Стяуа".

Определян за един от най-великите вратари, Петер Шмайхел и роден в Полша, но от седемгодишна възраст живее в Дания, откъдето е майка му. Избиран за най-добър вратар за 1992 и 1993 г. Най-успешните му години са с екипа на "Манчестър Юнайтед", с който печели турнира на Шампионската лига през 1999 г. Изиграва ключова роля в представянето на датския национален отбор по футбол при спечелването на европейското първенство по футбол през 1992 г. Синът Каспер върви по бащината диря и също носи вратарските ръкавици. Само дето в продължение на четири сезона носи екипа на "Манчестър Сити" до 2009 г., а после сменя куп отбори, за да акостира преди година в шотландския "Селтик", където си намери мястото. Каспер има и над 100 мача за Дания.

Михайлови и Вуцови са родната гордост

Фамилиите Михайлови и Вуцови са родната гордост в историята на футбола.

Бисер Михайлов застава на вратата на "Левски" още като дете, а между 1961 г. и 1975 г. изиграва общо над 300 мача за любимия отбор. Четири пъти е шампион, трикратен носител на Купата на съветската армия, има и пет мача с националния екип. "Синята" врата е окупирана отново от семейството през 1981 г. Борислав без право на избор е на "Герена" от преди дори да има спомени, и остава там до 1989 г., осем сезона, преди да замине да си търси щастието на Запад. По три пъти е вдигал и титлата, и купата у нас. Безспорният му връх е участието на световните финали в САЩ през 1994 г., където завоюва бронзов медал. Последният Михайлов, който израства на стадион "Георги Аспарухов", е Николай. Между гредите за първия отбор Ники е от 2004 г. до 2007 г., а от 2018 отново застава на голлинията за родния клуб.

Вуцови също произхождат от "Левски". Иван е роден в Габрово, но играе за "сините" от 1960 до 1968 г. Има записани 213 срещи за първенство с 4 отбелязани гола, 41 мача за купата на страната и 60 международни срещи. Шампион на България с "Левски" (София) през 1965 и 1968 г. Печели купата на страната през 1967 г. За "А" националния тим има 24 участия, като е играл и на световните финали през 1966 г. в Англия. Като старши треньор ръководи "Левски" (София) 5 сезона - 1974/75, 1975/76, 1977/78, 1978/79 и 1979/80. През този период печели шампионската титла (сезон 1978/79) и 2 пъти купата на страната - 1976 и 1979 г. Като селекционер класира България на световните финали в Мексико през 1986 г., където достига до осминафинал. Велислав също израства на "Герена" и е юноша на клуба, но в мъжкия състав играе едва един сезон през 1986/1987 г. През 2008 г. за няколко мача е и треньор. Третият от семейството - Светослав, е настоящият вратар на "Левски", макар като юноша да преминава през няколко школи, а доскоро да игра за "Славия" цели пет сезона.