Футболната легенда Джанлуиджи Буфон: Стоичков беснееше в "Парма"

Божинов майтапеше Дел Пиеро в "Ювентус"

Кой е той

Джанлуиджи Буфон е един от най-емблематичните вратари в историята на футбола. Роден през 1978 г. в Карара, Италия, той започва кариерата си в "Парма", дебютирайки в Серия "А" на 17 години. През 2001 г. преминава в "Ювентус" за рекордна сума за вратар. С "бианконерите" печели 10 титли от Серия "А", 5 Купи на Италия и 6 Суперкупи, като достига три финала в Шампионската лига.

Най-големият му успех е спечелването на Световното първенство през 2006 г. с националния отбор на Италия. Буфон изиграва над 1100 мача, държи рекорда за най-много участия в Серия "А" и е петкратен носител на приза "Най-добър вратар в света". Има и престой в "Пари Сен Жермен", където печели титлата на Франция.

През 2023 г. Буфон обяви края на кариерата си. Сега легендата посети България на събитие в София, представяйки трофеите от Лига Европа и Лига на конференциите. Бившият страж даде пресконференция пред родните медии, на която отговор на интересни въпроси.

- Г-н Буфон, какво е впечатлението ви от българския футбол?

- Последния път, когато трябваше да играем срещу България, се разболях точно ден преди мача. Българският футбол има дълбоки традиции. Макар че в последните години е в труден период, вярвам, че с много усилия всичко ще се оправи.

- Как се взима решението да сложите край на футболната си кариера?

- Много трудно. Представете си, че карате със 100 км/ч и внезапно натиснете спирачка. Шокът е огромен. Затова човек трябва да се подготвя психически за този момент и да мисли какво ще прави след футбола. Спортът дава емоции, които трудно можеш да откриеш другаде. Всеки играч трябва да ги оцени, докато още е на терена.

- Какви спомени пазите от съвместната си игра с Христо Стоичков в "Парма"?

- Христо дойде при нас, след като вече беше спечелил "Златната топка". В "Парма" го пуснаха да играе по крилото. Помните, че той често сменяше позиции по време на мач. Но нашият стадион беше по-тесен от "Камп Ноу" и топката често излизаше в тъч. Това го вбесяваше и се ядосваше страшно много.

- А имате ли забавен спомен с Валери Божинов от периода ви заедно в "Ювентус"?

- Валери е много симпатичен човек. Дойде при нас в единствения сезон на "Ювентус" в Серия "Б". По това време капитанът ни Дел Пиеро се беше снимал в реклама с една птичка. След това Божинов започна да го нарича "Врабчето". Всеки път, когато го казваше, караше Дел Пиеро да се смее от сърце.

- Какво бихте казали на младите вратари, които тръгват по вашия път?

- Да не мислят за пари или слава. Нека се наслаждават на играта и страстта, която ги е довела на терена. Светът на футбола обича голмайсторите и затова те често получават по-високи заплати. Но аз винаги съм бил добре оценяван - дори без да вкарвам голове.

- Някои футболисти признават, че след края на кариерата губят любовта си към играта. Вие как се чувствате?

- Разбирам ги. Когато си на терена, си като гладиатор - влизаш в битка срещу лъвове. Когато това приключи, губиш онази тръпка, онази емоция. Много хора си казват: "Това вече не е моето".

- Наскоро се обсъждаше идеята футболните врати да бъдат уголемени. Ако това беше станало по ваше време, щяхте ли да спасявате всичко, както бяхте казали преди време?

- Със сигурност щях да получавам малко повече голове. Понякога нападателите стреляха слабо или уцелваха гредата - ако вратата беше по-голяма, нямаше да ми е толкова лесно.

- След края на кариерата си бихте ли се завърнали във футбола като треньор или в друга роля?

- Засега не. В момента съм само консултант на националния отбор на Италия. Не се чувствам готов да обучавам младите вратари. При мен всичко беше въпрос на инстинкт и физика - нещо, което не се предава лесно.