Футболната психоложка Лили Стефанова: Победа над Испания ще вдъхне мечти на българите

*Кирил Десподов е лидер и мотиватор за националния отбор

*Феновете ще помогнат на тима

*0:6 от Англия няма да се повтори

Коя е тя?

Лилия Стефанова е завършила психология в Нов български университет и специализира спортна психология в НСА. Тя работи с клубове като "Локомотив" (Пловдив) и ЦСКА 1948, а през 2019 година е в щаба на националния отбор на България под ръководството на селекционера Красимир Балъков. Опитната психоложка споделя единствено пред "България Днес" очакванията си за мегасблъсъка срещу Испания тази вечер. Чаровната Лили дава своите насоки към "лъвовете".

- Г-це Стефанова, как националните футболисти на България могат да се справят с притеснението от факта, че излизат срещу европейския шампион Испания?

- Предсъстезателната тревожност е нещо съвсем нормално от психологическа гледна точка, особено когато говорим за спорт с високи постижения. Залогът там е голям. Реално това е и необходим компонент, който да подготви състезателите за мача. Важният акцент тук е степента. Когато тревожността се проявява като част от нормалното функциониране на състезателите, тя не носи негативни ефекти като загуба на концентрация, пропуски, картони. Но когато се изразява в патология (болестно изменение на психиката), тогава може да окаже силно негативно въздействие и да доведе до загуба на мача.

- Когато около тях на терена е пълно със звезди, които гледаме всяка седмица на най-високо ниво, това може ли да повлияе негативно - да подходят с прекалено голям респект, или е точно обратното - ще ги мотивира да се докажат пред света?

- Всичко е възможно, важно е колко процента вероятно е. Когато с отбора се работи психологически, аспектите, пораждащи тревожност, са преработени предварително и се знае доколко вероятно е състезателите да изпаднат в състояние на повишена тревога. Това означава, че ако момчетата гледат на тази ситуация като стресираща, ще имат и негативния ефект на това. Психологът е този, който променя начина им на мислене в посока на това да използват момента като възможност и стимул за мотивация и да снижи до минимум негативните им допускания.

- Можем ли да наречем този мач Давид срещу Голиат?

- Този двубой може да бъде определен като шанс за промяна. Ако момчетата ни покажат достойна игра, това ще вдъхне мечти и надежди за развитието на футбола в България и ще помогне и на феновете. По отношение на самочувствието - това е отново психологически компонент. Колкото по-стабилно и адекватно отнесено е то към качествата на човека, толкова по-добре. Разбира се, би могло то също да изиграе негативна роля. Понякога, осланяйки се на его, грешим непоправимо.

- Националният стадион "Васил Левски" ще бъде препълнен, което от години не се е случвало. В каква степен това ще помогне на България?

- Присъствието на толкова много хора на стадиона ще помогне на момчетата. За футболистите един от най-важните компоненти е именно този - да усещат подкрепата и мотивацията на феновете. Футболът е колективна игра, но не само между състезателите и на терена. Това е спорт, който е пряко свързан с милионите почитатели. Неслучайно е и най-популярният такъв.

- Вие сте работили в националния отбор, когато селекционер беше Красимир Балъков. Попиваха ли тогава националите вашите психологически съвети?

- Да, смятам, че ние постигнахме симбиоза и взаимно си дадохме знания и подкрепа. Когато работя с отбори, мога да кажа, че се опитвам да давам максимума от знания в областта на психологията, който имам. Получавам в замяна безценен опит от едно чисто човешко общуване и близост, която по друг начин не би могла да бъде изградена. Отборът е като организъм, всички са много свързани помежду си и напълно зависими един от друг. За съжаление, времето ни тогава беше изключително малко - само десет дни.

- По онова време, през 2019 г., също бяхме домакин на един от световните грандове - Англия. Тогава обаче срещата завърши катастрофално - 0:6. Възможно ли е сега да се повтори нещо подобно?

- Не мисля. Към момента много неща са различни, започвайки от администрацията в БФС, минавайки през треньорски щабове, състезатели, постоянното присъствие на колега психолог и прочие. Вярвам, че момчетата ще покажат достойна игра.

- Познавате Кирил Десподов, който и днес е капитан на националния отбор. Какви са неговите лидерски качества и способен ли е да поведе отбора към подвиг?

- Кирил притежава редица силни личностни качества, висока психологическа издръжливост, буен темперамент и голям опит. Това са сигурни предпоставки да изведе отбора към победа. В годините той си запази позиция на елитен състезател и показа, че мотивацията е нещо, което в крайна сметка зависи от нас самите. Вярвам, че той е един много адекватен избор за капитан на отбора и ще покаже отдаденост в играта. 

- След доста години отново имаме българин в най-силното първенство в света, след като Илия Груев играе с "Лийдс" във Висшата лига на Англия. Ще му даде ли това допълнителна увереност и в националния тим?

- Не познавам Груев лично, но вярвам, че добрата професионална реализация винаги дава малко или много увереност. Важният аспект тук е да се съхрани балансът между позицията, която имаме в света, и егото. Когато те са в хармония, идват и постиженията.

- Настоящият селекционер Илиан Илиев се опитва да създаде сплотен колектив. Важно ли е това при липсата на ярки индивидуалности?

- В колективен спорт като футбола близостта на играчите е изключително важна. Намирам този подход за адекватен и мога да кажа, че през всичките ми години работа с футболни отбори съм се стремяла към това да има добър и сплотен колектив. Колкото по-силна доверителна връзка има между състезателите, толкова по-хубава игра наблюдаваме. В отбор като националния е изключително важно да се създаде познанство и сигурност между състезателите, тъй като те не се познават понякога много добре и играят заедно за кратко време.

- Вие ходите ли на мачовете на националния отбор?

- Няма да бъда на стадиона, но ще гледам мача с огромен интерес. Футболът е заел специално място в сърцето ми, тъй като седем години работих с отдаденост в негово име и получих едни от най-хубавите спомени до този момент в живота си. Не съм ходила скоро на мачове, като причината е единствено фактът, че се натъжавам, че вече не съм част от този изпълнен с адреналин свят. Причината да го напусна не беше липсата на мотивация, а необходимостта да се насоча повече към връзката ми и развитието ми като жена и партньор. Този футболен живот е изискващ и свързан с чести отсъствия, което създаваше напрежение в партньора ми. Желая успех на момчетата и вярвам, че те ще покажат високите си способности на терена!