Героят от финала с "Монтана" Станислав Маламов: Пожелавам на ЦСКА купата с български гол

*Томаш ще предаде страстта си на играчите, Христо Янев заслужава да е в голям отбор

*В "Черноморец" сме като семейство, не мисля за край на кариерата

* Благородно завиждам на играчите във финала

Кой е той

Станислав Маламов се превърна в неочаквания герой на ЦСКА във финала за Купата на България през 2016 г. Тогава полузащитникът вкара паметен гол за победата с 1:0 над водения от Емил Велев-Кокала "Монтана" пред над 33 000 "червени" фенове на стадион "Васил Левски". По това време ЦСКА е наказан да играе във "В" група, но печели убедително първенството и Купата на България с отбор, съставен само от български футболисти.

Девет години по-късно Маламов отново е шампион на Трета лига и се завръща в професионалния футбол с екипа на "Черноморец" (Бургас). Пред "България Днес" 35-годишният Маламов говори за предстоящия финал за купата между ЦСКА и "Лудогорец" и за големия успех на настоящия си отбор "Черноморец".

- Станиславе, честито завръщане в професионалния футбол с "Черноморец". Как премина сезонът, има ли я още тръпката?

- Изпитах тотална наслада от всяка една тренировка и всеки един мач, в който съм част от "Черноморец". Сезонът премина изцяло под доминацията на нашия отбор. Изиграхме около 50 мача и изградихме един доминиращ стил. Не сме били надигравани от нито един отбор. Играем атрактивен футбол, феновете са всеки мач до нас и са доволни.

- Станахте шампион във "В" група и с ЦСКА. Кога беше по-трудно, има ли прилики между двата отбора?

- Двата отбора имат много прилики, и на двете места изградихме най-трудното нещо - екипа. Когато изградиш колектив, вече можеш да тръгнеш нагоре и да постигаш успехи. И в ЦСКА беше така, и в "Черноморец". Не само в съблекалнята, а от първия до последния човек в клуба. От човека, който се грижи за тревата, през домакина до президента. Ние сме като едно семейство, както и в ЦСКА тогава. Отборът върви с лекота, изпитваш удоволствие от всяка тренировка и мач. Бил съм на места, в които няма колектив. Постоянно има някакви интриги и трудно вървят нещата, отиваш с нежелание на тренировки и мачове. Гледаш да си свършиш работата мач за мач, после да си тръгнеш.

- Във финала с "Монтана" през 2016 г. вкарахте единствения гол, с който ЦСКА спечели купата. Кои са най-ярките ви спомени от този мач пред пълния "Васил Левски"?

- Никога няма да забравя този гол, това е върхът в кариерата ми. Финал за Купата на България с ЦСКА, пълен стадион... Няма да забравя как, когато пристигнахме на "Васил Левски", стадионът вече беше пълен. Друг път хората идват 10-15 минути преди мача, тогава един час по-рано вече бяха там. Емоцията е неописуема, пожелавам на всеки футболист да я изпита - да вкараш гол на финала и да спечелиш купата. Най-хубавото беше, че донесохме радост на хората по трибуните, знаете в какви трудни времена живеем. Изпитваш едно вътрешно удовлетворение от това, което си направил, и че си зарадвал толкова много хора с работата си.

- Ще присъствате ли на стадиона на мача срещу "Лудогорец"?

- Няма да успея заради тренировките и разстоянието от Бургас, трудно ще ги съчетая. Но ще стискам палци на ЦСКА, със сигурност имам сантименти, защото съм бил част от този отбор. Всички виждаме феновете какво правят, как изкупуват билетите. Получавам един вътрешен трепет и благородно завиждам на футболистите, които ще участват в този мач. Феновете на ЦСКА са най-голямата и главна действаща сила на този клуб. Нито титлите, нито историята, нито стадионът. Феновете ще предадат тази сила и на футболистите.

- По-голямо ли е напрежението за футболистите в България, когато стадионът е пълен?

- Напрежението е от това сладкото, при което излизаш на терена и показваш най-доброто от себе си. Преди финала исках да изляза и да изям тревата. Да покажа на хората това, което съм тренирал през целия си живот. Това, че стадионът е пълен, би трябвало да даде още повече крила на футболистите. Някои се поддават на напрежение, други се мобилизират. Аз изгарях от желание да дойде този мач, надявам се и сега да е така в ЦСКА. Особено българските футболисти знаят за какво става въпрос, след това чувството да доставиш радост на хората е неописуемо.

- Доколко е важна ролята на треньора в такива мачове? Вие спечелихте купата с Христо Янев, сега отново начело на отбора е човек, дълбоко свързан с ЦСКА, като Александър Томаш.

- Това са хора, които са закърмени с идеята на ЦСКА, това им е в ДНК-то. Едно е треньорът да е българин, друго е да е чужденец. Те идват, вършат си професионално работа, но в един момент си стискат ръцете с ръководството, стават и си тръгват. Докато за български треньор тръпката е по-особена. На хора като Янев и Томаш това им е в кръвта и моментът е по-емоционален за тях. Христо Янев за мен е изключително добър млад треньор, който влиза под кожата на футболистите. Освен спортната част той е изключителен психолог. За да даде един футболист най-доброто от себе си, той трябва да се чувства щастлив. Янев ти вдъхва увереност, постоянно се интересува от теб. В ЦСКА ни убеждаваше, че сме най-добрите футболисти и това се отразяваше на терена. Той заслужава да бъде в голям отбор, водещите клубове няма да съжаляват, ако му дадат шанс. Надявам се Томаш да предаде емоцията си на футболистите във финала. При "Лудогорец" треньорът е чужденец, има успехи, но не знам дали футболистите му ще имат тази страст, която Томаш може да предаде в ЦСКА.

- Съжалявате ли, че вашият отбор на ЦСКА само с българи и с треньор Христо Янев не получи по-голям шанс, можехте ли да постигнете още успехи?

- Замислял съм се дали не трябваше да ни оставят повече време. Можехме да получим един картбланш от 6 месеца, да се използва тази инерция след спечелената купа, да видят как ще се представи този отбор. Но ръководството реши да тръгне по друг път - с чужденци и по-малко българи. Няма място за сърдене, така са избрали. Това, за което ни бяха събрали в ЦСКА, ние го направихме, свършихме си работата. Бяхме непобедими, в първенството прегазвахме всички. За купата играхме със сериозни отбори, тотално надиграхме "Берое", който тогава имаше пет-шест национала. Има някаква нотка на разочарование и горчив привкус. Стигаш дотам, дал си всичко от себе си, постигнал си резултати, но в крайна сметка ръководството решава да не разчита на теб. Но ние си тръгнахме с високо вдигнати глави.

- Какво очаквате от финала, ще се получи ли хубав мач?

- Има една приказка - финал не се играе, той се печели. Няма значение дали ще е с красива, или с грозна игра. Надявам се ЦСКА да победи, никой няма да помни, ако си играл добре и си загубил. Искам някой българин да реши мача за ЦСКА. Станислав Шопов се представя добре, той заслужава да изпита тази емоция. Илиан Илиев също започва да играе силно, момчетата се нагаждат към стила на Томаш, имат по-голяма увереност и показват качествата си. Дано някой българин да е герой в този мач, пожелавам го от сърце, защото знам какво е. С половин гол, с рикошет, важна е победата. 

- На 35 години замисляте ли се вече за край на кариерата?

- Вижда му се краят, но все още не мисля за отказване. Може би годините започват да натежават, но чисто физически и психически се чувствам много добре. Даже бих казал по-добре, отколкото когато бях по-млад. Вече обръщам повече внимание как се храня, как тренирам, как се възстановявам. Имаше един период след контузия, когато бях загубил страстта си към футбола. Но в последните години изпитвам изключително голяма радост от това, което правя.

- Ще празнувате ли промоцията във Втора лига с "Черноморец"?

- В последния кръг ще има награждаване, ще ни дават купа и медали. Има и организирано празненство от управата, ще отбележим подобаващо успеха. Искам да кажа голямо благодаря на човека, който се е захванал с проекта "Черноморец" - д-р Спасимир Иванов. Пожелавам такъв президент на всеки един отбор в България, виждате какви големи клубове в Първа лига изпитват финансови и организационни трудности. Този човек дава сърцето и душата си за отбора, според мен с него отборът в най-близко бъдеще ще бъде там, където заслужава - на най-високото ниво в професионалния футбол в България. Град като Бургас с голяма фенска маса заслужава това.