"Адзурите" са футболна прокоба за България
Футболният свят вече тръпне в очакване на първия съдийски сигнал на Евро 2024 в Германия, което, за съжаление, отново ще мине без участието на България. Цели 20 години минаха от последното ни участие на голям форум и сега националният ни отбор не е страшилище за великите сили. Но в историята на европейските първенства и в квалификациите за финалите има ярка българска следа. Печелим сладки победи, преглъщаме и горчиви поражения. В новата ни поредица връщаме времето назад, за да си припомним с усмивка и носталгия епични европейски мачове на "лъвовете".
Настанете се удобно, защото ни очаква турбулентният четвъртфинален реванш на Евро 68 Италия - България, игран на стадион "Сан Пауло" в Неапол на 20 април 1968 г. Нашите имат 1 гол аванс заради след победата над "адзурите" в София с 3:2, за която ви разказахме в предишния брой. В статията са използвани материали от архива на вестник "Народен спорт".
"Голяма опашка има в Неапол пред една от 44-те билетопродавници за футболната среща Италия - България. Няма съмнение, че на стадион "Сан Пауло" в събота, 20 април 1968 г., ще присъстват близо 100 000 души. Колкото е и капацитетът на арената."
Това пише родният вестник "Народен спорт" преди реванша между Италия и България, втори четвъртфинал на Евро 68.
В първия мач тимът на Стефан Божков е повалил "адзурите" на стадион "Васил Левски" с 3:2 пред около 70 000 зрители. В София "лъвовете" изпускат още чисти положения за гол и допускат евтини попадения, за които горчиво ще съжаляват...
Преди двубоя под Везувий сметките са ясни: победа или равенство ще класират България във финалната четворка и нашите ще останат в Италия, за да се борят за европейската титла. В случай че загубим от домакините с 1 гол разлика, ще се играе трети мач в Париж на 24 април. По това време форматът на европейското предвижда мачове като гост и домакин в съответните държави, като само последните мачове се играят в предварително избрана страна.
Националният селекционер Божков се чувства уверен и смята, че условията за игра ще са дори по-добри, отколкото в София.
"Имаме важно психологическо, а и немалко материално преимущество с този гол преднина от "Васил Левски" - казва Божков преди двубоя. - Представете си състоянието на италианците. За да ни елиминират, те трябва най-напред да ни изравнят и след това да вкарат още един гол. Докато се опитват, ние също можем да отбележим. Заради това мисля, че в Неапол имаме по-добри игрови условия, отколкото в София", споделя Божков пред журналиста Александър Ясников от "Народен спорт".
Треньорът вярва, че със завръщането на Симеон Симеонов на вратата и Христо Бонев в атака отборът ще покаже дори по-добра игра в сравнение с първия мач.
"Трябва да използваме възможностите, които се откриват в началото и в хода на мача. Имаме бързи играчи за контраатаките. Няма защо да казваме, че в този случай ще има преди всичко война на нерви, която е започнала отдавна. Важно е кой ще издържи. Ние проявяваме дух у дома и побеждаваме - защо да го нямаме и на чужд терен!", заявява Божков.
Нашите момчета чувстват как хиляди хора от България им изпращат своята подкрепа. Пристигат телеграми и радиограми с пожелания за успех. Д-р Божков показва пред медиите писмо на симпатичен възрастен любител на футбола, който мило съветва да внимава за здравето на състезателите: "Край морския бряг на Неапол не трябва да се спи в никакъв случай на отворен прозорец!".
Настъпва денят на мача между Италия и България. Стадион "Сан Пауло" събира около 95 000 зрители, като само 84 152 са с платени билети. Тази цифра по това време е нов рекорд на посещаване на футболна среща на италианския национален отбор.
В Неапол обаче сякаш домакините не са оставили възможност за случайни неща. За арбитър е определен швейцарският пощенски служител Готфрид Динст. Същият, признал един от най-криминалните голове в историята на футбола две години по-рано на финала на световното между Англия и ФРГ. След четвъртфинала с Италия всички в българския лагер ще се оплакват от началника на пощите в Базел.
Но да се върнем към мача. Този път отбраната на италианците, която е с марка "Гранде Интер", включва "касапницата" на пълни обороти. Георги Попов е малтретиран по всички краища на игрището. Сега персонално го пази Бургнич, който се скъсва да го рита. Все пак Тумби блести на терена и е обявен за най-добрия играч в двубоя, факт признат дори от италианската преса.
Гунди, Чико и Якимов също излизат с насинени глезени и кокалчета от сблъсъка. Италия печели мача с 2:0 с голове на Прати и Доменгини, като попадението на втория е куриозно - топката се удря в двете греди, преди да мине голлинията. "Имаха и късмет. Такъв гол като на Доменгини не бях виждал", коментира нашият треньор Стефан Божков.
Селекционерът категорично заявява, че нашият отбор е бил ощетен от съдията. Динст позволява на домакините да скъсват от ритане българските футболисти, правейки се на сляп за касапницата, която очевидно е предварително подготвена. В крайна сметка България с една от на-силните си футболна генерации остава на пето място в Европа. По ирония на съдбата отново съдия подарява победата на Италия срещу България на полуфинала на световното първенство през 1994 г. в САЩ. Французинът Жоел Киню не отсъжда най-чистата дузпа на цялото първенство, след като защитникът на "адзурите" Костакурта нагло играе с ръка в наказателното поле при 2:1 за неговия отбор, което остава и крайният резултат в мача. Мнозина фаталисти вярват, че истинска футболна прокоба преследва "лъвовете" във важните двубои срещу Италия.
След поражението в Неапол през 1968 г. разочарованието в България е голямо.
"Победени, но уважавани" е заглавието на "Народен спорт" за сблъсъка.
Гостуването в Италия е определено като едно най-силните за нашия отбор въпреки поражението и липсата на голове във вратата на Дзоф.
"Загубата горчи винаги. Не я услажда дори възхвалата към победения, както е след този мач в Неапол", пишат вестниците в Италия. От страниците на авторитетни спортни издания изтъкнати футболни специалисти хвалят играта на "лъвовете".
Специално внимание заслужава фактът, че когато българският автобус се изтегля от стадиона след мача, е изпратен с почетен шпалир от хора в протежение на близо половин километър. Привърженици ни противниковия отбор приветливо ръкопляскат и викат: "Браво, България".
А каква е отплатата за господин Готфрид Динст, който така услужливо си е затварял очите за секирите на домакините срещу България?
Швейцарският пощаджия получава наряд и за финала Италия - Югославия в Рим, завършил 1:1 след продължения. След срещата звездата на "плавите" Драган Джаич се нахвърля срещу Динст, който отново безочливо подпира домакините, но нищо не може да се направи. Финалът е преигран след два дни, когато "Скуадра адзура" печели с 2:0. Дали е случайно, че именно Динст е сложен да ръководи двубоите на Италия със силните балкански отбори на България и Югославия? Историята мълчи...
Легендата Христо Бонев-Зума:
Реферът Динст помогна на домакините
Легендарният Христо Бонев пропуска първата среща срещу Италия в София заради контузия, но е готов реванша и започва като титуляр. Специално за читателите на "България Днес" Зума се връща към спомените си от оспорвания четвъртфинал и споделя интересни подробности за двубоя.
- Г-н Бонев, разкажете ни за двубоя на "Сан Пауло" през вашия поглед на пряк участник в мача?
- За съжаление, загубихме с 0:2, но ние отидохме в Италия с настроение за успех. Треньорът Божков беше направил всичко, за да може да се представим добре. Мисля, че въпреки двете попадения, които ни вкараха, ние също си имахме положения. Италианците с големи имена в състава, като Дзоф, Факети, Мацола, Ривера, Доменгини, си бяха абсолютна световна класа. Имаха самочувствие в най-важните моменти в срещата и това им позволи да отбележат двата гола.
- Какво ви направи впечатление в играта на италианците?
- Те сякаш бяха убедени, че ще продължат напред към финалите. Създадоха такава обстановка на трибуните и на терена, че да е изключително трудно на нас. Те играха изключително грубо и останаха безнаказани. Гледал съм им други мачове и това, което показаха на терена срещу нас, беше съвсем различно от всички останали срещи. Бяха решени на всичко, за да могат да играят полуфинал у дома.
- Съдиите ли ви порязаха тогава?
- Те си бяха изцяло за италианците. Тогава, като погледнем италианския и българския футбол, сигурно са си казали, че няма как да ни пуснат да продължим. Това, че тя бяха домакини на финалите, също е оказало тежест. Все пак няма спор, че те имаха страхотни играчи, а и ние можехме да се възползваме по-добре от някои възможности.
- Вие тогава сте били опериран след тежка контузия. Как ви се отрази това?
- Първо на мача в София не можах да играя и седях до селекционера Божков. Въпреки че не бях на терена, чувството да надиграем тези италиански футболисти в София беше неописуемо. "Адзурите" не знаеха какво става... От мен тогава треньорът искаше специално да успокоявам вратаря Станчо Бончев. Той ми беше съотборник в "Локо" (Пловдив) и не очакваше да пази за националния отбор, но се налагаше заради липсата на Симеон Симеонов. За Станчо напрежението бе голямо и това се видя по време на срещата. Не беше готов за това.
- Вече сте били в по-добро състояние за втория мач. Тогава как се чувствахте?
- След операцията на коляното ми във Виена мускулът на крака ми беше атрофирал, но треньорът Божков искаше да играя на всяка цена. Направиха всичко възможно, въпреки че беше много трудно. Но все пак, когато носим националната фланелка, трябва да даваме всичко от себе си.
- Как можете да определите представянето на отбора?
- Много добро. Всички бяха учудени и възхитени от играта, която показвахме. Особено от тази на Георги Попов-Тумбето, Бог да го прости. Всички италиански вестници го хвалеха и го определяха като фантастичен.
20 април 1968 г.
Европейско първенство, втори четвъртфинал
Италия - България 2:0
1:0 Пиерино Прати (14)
2:0 Анджело Доменгини (55)
Италия: Дзоф, Бургнич, Факети (к.), Ферини, Гуарнери, Кастано, Доменгини, Юлиано, Мацола, Ривера, Прати.
Треньор: Феручо Валкареджи.
България: Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Иван Димитров, Димитър Пенев, Борис Гаганелов (к.), Добромир Жечев, Димитър Якимов, Георги Попов, Георги Аспарухов, Христо Бонев, Динко Дерменджиев.
Треньор: Стефан Божков
Съдия: Готфрид Динст (Швейцария)
