Чико пронизва Португалия на Еузебио в кървав мач

Футболният свят вече тръпне в очакване на първия съдийски сигнал на Евро 2024 в Германия, което, за съжаление, отново ще мине без участието на България. Цели 20 години минаха от последното ни участие на голям форум и сега националният ни отбор не е страшилище за великите сили. Но в историята на европейските първенства и в квалификациите за финалите има ярка българска следа. Печелим сладки победи, преглъщаме и горчиви поражения. В новата ни поредица връщаме времето назад, за да си припомним с усмивка и носталгия епични европейски мачове на "лъвовете". Започваме с двубоя България - Португалия, игран пред претъпканите трибуни на стадион "Васил Левски" на 26 ноември 1967 г.

Първото ни златно поколение във футбола жъне успехи на международната сцена през 60-те години, когато Националният стадион "Васил Левски" е като непревземаема крепост за съперниците. За Евро 1968 нашите са в една група с Швеция, Норвегия и Португалия.

Решаващият мач, който може да определи победителя в групата, се играе на 26 ноември 1967 г. в София. При победа нашите остават недостижими на върха, без значение как ще завърши реваншът в Лисабон. Над 55 000 зрители се изсипват на трибуните, за да видят как българските "лъвове" ще укротят португалците, които са трети от световното първенство в Антлия 1966 г.

Нашите са твърдо решени да спечелят мача и за целта трябва да бъде спрян Еузебио, голямата звезда на противника. Борис Гаганелов се заема със задачата да го пази персонално и го преследва по целия терен като бясно куче. Бобата Жечев трябва да озапти огромния Жозе Торес и за целта не подбира средства. При единоборство рамото на Еузебио е извадено и нападателят довършва мача с превързана ръка за тялото.

В друга ситуация португалският голмайстор буквално се хваща гуша за гуша с Христо Бонев. "Две седмици по врата ми имаше белези от неговите нокти", споделя Зума в интервю за журналиста Любомир Серафимов.

"Това не беше футболен мач, а войната във Виетнам", пишат след двубоя вестниците в Лисабон. Победния гол бележи Динко Дерменджиев след красива комбинация, при която Георги Аспарухов се втурва по левия фланг, преодолява защитник и центрира в наказателното поле. Никола Котков нахлува в пеналта и увлича със себе си бранител на Португалия, но в последния миг се навежда, за да пропусне топката за Чико. Дерменджиев с майсторски удар посреща кълбото, изстрелва го към вратата и след рикошет във вратаря повеждаме с 1:0. Това е и крайният резултат. Третите в света са повалени в София и България се класира за четвъртфиналите, където ни очаква Италия.

Георги Аспарухов - Гунди: Минах на слалом през защитата на "Бенфика"

Колекционерът на футболни артефакти Михаил Цветков предостави на "България Днес" оригиналната програма преди евроквалификацията срещу Португалия на 26 ноември 1967 г. В нея е поместено и изключително интересно интервю с Георги Аспарухов. Ето как е представен Гунди от изданието: Най-добър "специалист" по португалските "въпроси" сред нашите национали безспорно е Георги Аспарухов. Централният нападател на тима и "Левски" е добре познат на "бронзовите" португалци, особено на защитниците и най-вече на вратарите им. Играл е 4 пъти срещу националната им единадесеторка в официални мачове (за европейско и в световно първенство) и два пъти в клубния двубой "Левски" - "Бенфика" от турнира на европейските шампиони (1965 г.). С изключение на срещата в Манчестър (0:3), в останалите шест "рандевута" - с четата на Еузебио, Аспарухов е огорчавал шест пъти нашите предстоящи съперници.

Това е постижение рядко и за най-големите майстори. И ние решихме да разговаряме с Аспарухов за тези шест точни попадения.

- Кой от тия шест гола считате за най-трудно постигнат?

- Вторият във вратата на "Бенфика" на ответния мач в Лисабон. Тогава поех топката от центъра, преминах като по слалом почти цялата защита на съперника, заблудих с лъжливо движение на тялото и вратаря Мело и през малък процеп намалих резултата от 1:3 на 2:3.

- А кой бе "най-евтин"?

- Голът в Рим (третата среща за европейско първенство 23.1.1963 г.). Тогава времето вече изтичаше - оставаха само четири минути и аз блуждаех без особена надежда край вратаря Коста Перейра. В един момент една топка бе препратена отдалеч, тупна пред вратаря, той я изпусна за миг и аз я боцнах в мрежата.

- Най-важният?

Оня, който отбелязах на мача в София през 1962 г. С гол на Еузебио португалците водеха до 65 мин. с 1:0. Ние бяхме безпомощни и посрамени пред 50-хилядната наша публика, която искаше победа. Вкарах гол с глава след един пробив на Колев. Това попадение възвърна нашите надежди и самочувствие. Спечелихме с 3:1.

- Най-красив?

- Голът ми срещу "Бенфика" в София.