Легендата на "Ботев" (Пд) Атанас Пашев: Мачът с "Байерн" сякаш беше вчера

Играехме за радост на феновете по стадионите

Победихме играчи, които сме гледали само по телевизията

Станах приятел с вратаря им Жан-Мари Пфаф

Баварците се притесниха в Пловдив

Атанас Пашев е легендарен футболист на "Ботев" (Пловдив). Знаменитото ляво крило бе важна част от славния тим на "канарчетата" от 80-те години на миналия век, който практикуваше прекрасен футбол и бе неизменно в тройката на класирането. Днес се навършват 39 години от най-голямата европейска победа на "Ботев" срещу "Байерн" (Мюнхен) в турнира за Купата на носителите на купи. Там "канарчетата" надвиват баварците насред Пловдив с 2:0, а реализатори са Пашев и Костадин Костадинов.

- Г-н Пашев, минаха 39 години от най-великия европейски мач в историята на "Ботев" (Пд). Побеждавате "Байерн" (Мюнхен) с 2:0 в Пловдив. Как го чувствате след толкова много време?

- Това си остава завеса в паметта и с колегите често го коментираме. Чувствам го, все едно беше вчера. Този мач със сигурност е един от най-добрите за нашето поколение. Все пак това е "Байерн" и имаха все големи футболисти, които бяха основа на националния отбор на Западна Германия. Остават споменът и удоволствието, което изпитахме, като на пълен стадион победихме играчи, които сме гледали само по телевизията. Бяхме силни тогава и такъв отбор не може да бъде победен случайно. Ще се радвам и днешният "Ботев" да играе в Европа и да докара някой европейски гранд на "Колежа". Искрено пожелавам на сегашното поколение да имат такова изживяване.

- Помните ли какво беше настроението преди мача?

- Бях притеснен, но и развълнуван. С нетърпение чаках да дойде мачът. Всички искахме да докажем пред този силен отбор, че не сме слаби футболисти. Това беше огледалото на нашето поколение. Мачовете с "Байерн", "Хайдук" (Сплит), "Гьотеборг", "Цървена звезда"... с годините докарахме само класни отбори. В повечето от тях бяхме на косъм от продължаване. Като че ли само ни лисваше самочувствие. Нормално беше това, защото имахме 27 години бариера, преди да можем да отидем в чужбина. Всички бяхме на клубно и на местно ниво. Нямаше хора, които да играят навън. Играехме си само в местното първенство. Ходихме само на един зимен турнир в тогавашния Ленинград, днес Санкт Петербург, и това фактически беше международният ни опит. Нямахме достатъчно опит за да играем срещу големи европейски грандове, а това е важно.

- Как се почувствахте в момента, в който отбелязахте първия гол срещу баварците?

- Една мъгла ми беше пред очите. Ние положението с Петър Зехтински го изиграхме уникално и с третия пас вкарах гола. Като публиката ревна, аз не знаех накъде да тръгна. Дори като гледам запис на гола, виждам, че тръгвам първо наляво, после надясно и не знам накъде да отида да се израдвам. Целият стадион беше на крака, а голът беше уникален, и то срещу най-добрия вратар в света по това време - Жан-Мари Пфаф. Той тогава ги спаси от по-голяма загуба и неслучайно я има поговорката, че добрият вратар е половин отбор. На мен поне 2-3 положения ми извади. Ние с него след време бяхме и в един хотел на Световното в Мексико през 86-а. В неговата стая си говорихме относно този мач и го питахме какво направи и че направо ни разсипа (смее се). Жан-Мари сам призна, че са се измъкнали тогава. Станахме си приятели с него и по време на мондиала си ходихме по стаите, излизахме навън, пихме кафе и си говорихме. Той тогава бе вратар на Белгия и те завършиха 3-ти на това световно.

- За съжаление, заради общия резултат не успяхте да продължите напред, тъй като мачът в Мюнхен завърши с 4:1. Какво точно се обърка в Германия?

- Мачът си вървеше 2:1, докато треньорът им не направи две смени. Пусна Дитер Хьонес и Карл дел'Хайе, който беше страшно бърз. За 5-6 минути ни вкараха два гола. Натиснаха малко в началото и стана 2:0. След това поспряха и към края на полувремето ги хванахме на контраатака и им върнахме гол. Тогава се бранихме много и те изтърваха много положения. Срещу този отбор нямаше какво да се направи и спечелиха заслужено. Излязохме с мисълта, че няма какво да губим, и играхме по-свободно.

- Все пак не се отказвате и при реванша сте изключително близо до обрат...

- Те не очакваха, че мачът в Пловдив ще се развие по такъв начин. Гледаш ги големи футболисти, а им личеше, че са страшно притеснени. Просто нищо не им се получаваше тогава, докато ние постигнахме своето. Тогава феновете допринесоха много. Това е единственият мач, в който поне десетина човека останаха отвънка. Беше празник за града.

- Имате ли надежда, че българските клубове отново ще постигат подобни успехи в близкото бъдеще?

- Първо е важно първенството да бъде силно. Има ли силни ЦСКА, "Левски" и "Ботев", тогава ще бъде такова. Разбира се, не само тези отбори, но за да се надяваме на такова нещо, трябва нивото на много от клубовете да се вдигне. Стадионите трябва отново да са пълни, а това няма да е лесно. Едно време всички футболисти играехме точно за да радваме хората и да пълним стадионите, а не за заплати.

- Какъв съвет бихте дали на младите български футболисти?

- Да се радват на тази красива игра. Ако играят футбол, трябва да лягат и да стават с мисълта за спорта, иначе не става. Също е важно да се трудят по време на тренировки, иначе нищо няма да правят на мачовете. От личен опит казвам, че когато съм бил по-отпуснат през седмицата, след това ми е било трудно по време на тях.