Най-красивата акушерка Илияна Чикичева: Не ни аплодирайте, а ни уважавайте

Илияна Чикичева е родена в София през 1986 г. Завършва акушерство в Медицинския университет Ц София, през 2012 година, а след това и магистратура по здравен мениджмънт. В студентските години на два пъти безапелационно печели титлата "Мис Медицински университет". През 2012 г. започва работа в болница "Шейново". Година по-късно се прехвърля в спешен кабинет в "Пирогов", където работи и до днес и посреща тежки случаи от цялата страна в пиковите дни на коронавируса. Вече трета година води училища за бременни. Привърженик е на естественото раждане и кърмене. Майка е на дете на 3 години.

- Как се справяте на първа линия в борбата с коронавируса близо месец и половина след обявяване на извънредното положение?
- В началото имах нужда от приемане на случващото се, адаптация и мобилизация. Веднага прекратих вижданията с близките и роднините си. Както при всеки човек, и при мен имаше емоции, които взимаха превес. Но това е моята професия и аз съм длъжна да я изпълнявам. Акушерка съм, работя в спешен кабинет в "Пирогов". И никой не ми е обещавал, когато започнах работа, че ще ми бъде лесно. Трудно е, тъй като имам дете на 3 години, съпругът ми е лекар. И не знаем дали сценарият в нашата страна няма да стане лош и да се наложи и двамата да бъдем денонощно на работа и да сме далеч от детето си. Разчитаме на отговорността на всеки човек да бъде разумен и заедно да се справим с тази пандемия.
- Как се екипирате за работа?
- Маска, шлем, очила, защитен гащеризон, ръкавици. Пазя се така, сякаш аз съм болна и трябва да запазя пациентите или пациентът е болен и трябва да пазя себе си. Именно заради дългия инкубационен период и неизвестното около този вирус ние сме длъжни да бъдем с екипи, осигуряващи защита и в двете посоки. Също така да пазим и колегите си, тъй като здравните работници в сегашната ситуация са много необходими.
- Работите в спешния женски кабинет в "Пирогов", където всеки ден пристигат пациенти от близо и далеч. Чувствате ли се защитена?
- Сега се чувствам защитена, защото хората станаха смирени. Дисциплинирани са. За разлика от други години, в момента съм спокойна относно поведението на пациентите. Преди няколко години имах много неприятна случка. И това остана в съзнанието ми. Една сутрин, точно на края на нощната смяна, пристигнаха мъж във видимо неадекватно състояние и пострадала жена. Трябваше да спасяваме нейното здраве под заплахите на партньора й, който беше извадил и нож. Нямахме възможност да извикаме полицията или охраната. Тогава бях на крачка да напусна. Радвам се, че всичко премина и нямаше инциденти. Но доста дълго време след това ходех под стрес на работа.
В момента има засилен контрол пред болницата. Няма чак толкова голямо струпване на пациенти. А и хората знаят, че имат нужда от нас. Да, при нас идват пациенти от цялата страна. И от всички етноси. Благодаря им, че са сдържани и търпеливи.
- Има и заразени медицински лица. Страхувате ли се?
- В началото да! Като всеки човек. Неизвестното ме плашеше. И най-вече това, че съм родител на малко дете и не искам да я оставям за дълго без мен. А и двамата с баща й работим в болници. Застрашени сме при един по-лош сценарий да бъдем на разположение денонощно в болниците, в които работим.
Иначе нямам право да се страхувам. Моята професия е такава, че ако пациентът види страха в моите очи, значи аз не съм на правилното си място. Това е болницата, която дава най-голям опит на всеки от нас. Тук виждаме най-тежките случаи и се сблъскваме с тях ежедневно. Нашата задача е да се справяме с всичко това. Страха го оставяме пред входа на "Пирогов".

- Истински ли са уважението на обществото и аплодисментите към вас в тези трудни времена, при положение че агресията над медиците не е спирала?
- Надявам се хората да променят начина си на мислене към нас. Ние сме на работните си места заради тях. Не аплодирайте. Просто покажете, че ни имате доверие, и ни уважавайте. Ръкопляскането мен лично не ме трогва. Съжалявам, ако обидя някого, но съм била жертва на вербални атаки по време на работа и съм била безкрайно разочарована в такива моменти. За щастие, имам много приятелства, започнали в "Пирогов", с пациенти. Това е показателно, че в мен са видели доброто. Надявам се, че сега народът ще оцени медиците достойно. Ние нямаме възможност да останем у дома. Всеки ден прекрачваме прага на лечебните заведения и знаем, че този вирус е сред нас. И работим въпреки всичко.
Искам да вметна, че първата колежка от моя екип, която пожела при нужда да бъде в изолатор с болни жени от COVID-19, е акушерка на 73 години. Това ме кара да се чувствам горда.
- Дисциплинирани ли са българите сега? Разкажете за някой случай, който е показателен.
- Сега са много дисциплинирани. Това ме радва. Идват с маски, пазят дистанция, дезинфектират ръцете си, преди да влязат при нас. Забелязвам промяна в хората, и то към добро. Тук важи с пълна сила, че монетата има две страни. И винаги трябва да търсим положителното във всяка ситуация. Пандемията накара хората да бъдат сдържани, да бъдат по-отговорни. Дори изчакването пред магазина е дисциплина. Явно всичко, което ни се случва, не е случайно. Толкова забързано живеехме, че нещо трябваше да се появи и да ни каже: "Спрете се. Почакайте"!
- 1000 лв. за медицинския персонал на първа линия. Мотивиращо ли е?
- 1000 лв. не са мотивация за никого. Нито един от нас не отива на работа заради заплащането. Смятам, че финансовото възнаграждение трябва да бъде достойно. За да не се налага да работим на две или три места. И за да можем да бъдем енергични на работа и в кондиция. Трудно е да си дневна смяна в едно лечебно заведение и нощна смяна в друго. Така работят немалка част. Аз започнах преди седем години за заплата под 300 лв. Тогава бях на половин щат. Към днешна дата, работейки на цяла длъжност, моята заплата е трицифрена сума - под 1000 лева. Явно е, че заплащането не е водещо. За тази професия се изискват голямо сърце и всеотдайност.

- Кой заслужава най-големите ръкопляскания?
- Ръкопляскане заслужават всички. Дори и тези, които стоят у дома и не излагат на риск хората. Но най-заслужени аплодисменти трябва да имат медиците в изолаторите. Те са там денонощно. Лишени от личен живот и от близките си. Аз все пак съм по 12 часа на работа и знам, че в края на смяната се прибирам у дома. Но те остават. И за да не бъдем принудени всички ние да оставаме с дни на работните си места, моля всеки да спазва социална дистанция, за да не препълваме болниците с пациенти. Нека бъдем страната с най-малко заболели. И покажем, че сме народ, който заслужава аплодисменти.