Индзаги от Белене оживява след кома

Влизам за 10-15 минути да вкарам два-три гола и веднага излизам, казва 42-годишният Румен 

Снимки: Авторът и личен архив

Изпадане в кома, тежки контузии и чупене на крак. Това са само част от преживяванията на Румен Максимов.

Мъжът е популярен като Индзаги от Белене и е голмайстор №1 на четвърта дивизия в Плевенска област. Макар и на 42 години, играещият треньор на лидера в местната "А" окръжна група "Гигант" има девет попадения за есенния полусезон и апетит бройката да се увеличи поне двойно със старта на двубоите след зимната пауза.

В ниските дивизии спортната кариера е трудна - Индзаги е късал менискус и връзки, чупил е и крак.

"Като бях на 17 години, дори бях в кома. Вкарах хеттрик на вратаря на Долни Дъбник. При третия гол в радостта си се обръщам и показвам номера на фланелката ми. Тогава в гръб идва един от играчите на противника и ме удря три пъти. Падам на терена и други двама ме ритат в главата. Изпадам в безсъзнание и се събуждам в болницата в Плевен", разказва преживяванията си на терена Румен.

И продължава: "Когато играхме срещу "Локомотив" (Горна Оряховица) в трета дивизия тук, в Белене, счупих крак. Във "В" група имам вкарани общо 139 гола. Два пъти съм бил голмайстор на третата дивизия. А когато играх в Гърция, станах още два пъти голмайстор - веднъж на втора и после на трета дивизия".

Сега животът на Индзаги е спокоен в отдалеченото от столицата градче. Скоро се надява да стане татко, а дисциплината при него е повече от желязна.

"Имам същия стил на Индзаги и винаги бележа - на точното място в точния момент съм. Затова ми измислиха този прякор - имаме един и същи стил на игра с италианеца" - споделя пред "България Днес" Румен Максимов. Прозвището се е превърнало в емблема за треньора на "Гигант" (Белене) дотолкова, че мнозина не знаят как е истинското име на Румен.

Днес той тренира както мъжкия отбор на местния първенец, така и юношите и детските формации на тима край Дунав. До 8-и клас живее и учи във Враца, след което се мести в градчето, в което всички местни се надяват да бъде построена атомна електроцентрала.

"Влизам на терена за по 10-15 минути, ако не върви мачът, вкарвам по един-два гола и си излизам веднага. Нещо като златна резерва", разказва спортният възпитател, който е душата на футбола в Белене.