Тв коментаторът Борис Касабов: Липсва ми романтичният футбол

Пандемията промени динамиката на играта

Кой е той

Борис Касабов е един от най-популярните футболни гласове през последните три десетилетия. Той беше зад микрофона и по време на епичните мачове от световното първенство по футбол в САЩ '94. Днес коментира срещи от чужбина, както и от европейските турнири.

- Г-н Касабов, трибуните на стадионите днес са празни заради пандемията. Как вие виждате футбола в такава обстановка?
- А как ви се вижда без футбол изобщо? Разбира се, това е спорт за милиони хора. Нещо като театър, като кино, хората отиват да се забавляват. Да, и футбол може да се гледа по телевизията, а в момента ситуацията налага да е така. Не е същото, разбира се.
В самото начало на пандемията и карантината предрекох, че ще стане точно така, ще има футбол без публика.
- Без да ви ползваме като оракул, но докога според вас ще продължи това положение?
- Поне още няколко месеца, поне до края на календарната година. В някои европейски държави бе казано, че мерките за стадионите ще са до края на октомври, но не виждам как ще има достъп за публика след това. За съжаление няма резултат в борбата с КОВИД-19, с лекуването му, и затова ми се струва, че в близките месеци няма да видим хора по трибуните.
- В България на практика мачове без публика не се играха досега...
- Да, но аз и на това съм противник. Макар любимият ми "Левски" да е в сериозна криза и да се нуждае от приходите от билети. Твърдя, че е по-важно здравето на хората, на публика и на футболистите. В кризата се продават символични билети, тоест хората си купуват пропуски, без да ходят реално на мач, но подпомагат любимия си клуб. Аз самият си купих абонаментна карта за сектор "А" на стадион "Георги Аспарухов - Виваком Арена", макар да имам журналистически пропуск. Ходих на мачове там и мерките се спазваха, тоест хората са през ред, през място и така нататък. Но виждаме секторите на агитките, където е немислимо да се спазват изискванията. Хората затова ходят на мач, да се видят с приятели, да споделят радостта си, болката си при загуба, защото и това се случва. Е, мисля, че здравето е важно и мачовете в момента са за по телевизията.
- Има любители на футбола, които смятат, че играта не е същата, когато я няма публиката да викне, да вдигне адреналина на играчите. Как виждате вие играта?
- Има го това нещо. Но футболът е минал през далеч по-сериозни обществени кризи и пак го има. Така че и това ще мине.
- Футболът се променя в годините, развива се, но някак постепенно, за всеки "бум" има натрупване. Мислите ли, че сегашната обстановка ще предизвика някакъв "скок" в играта?
- Играта се променя в последните години все повече и по-бързо и когато човек си каже, че вече няма накъде, то ни връхлита нещо ново. Динамиката в спорта се промени много. Самият аз съм носталгичен по футбола отпреди десетилетия, когато самият той бе романтичен. Когато индивидуалностите бяха водещи, отиваш на стадиона да гледаш определени футболисти, които ще ти доставят естетическа наслада, дори само с едно спиране на топката, с един пас. Докато сега всичко е зверско тичане, физика, мощ, отбори, които не издържат на това нещо, днес просто няма как да просперират. Твърдя, че онзи футбол, на индивидуалностите, на спектакъла, за хората, ми харесва повече. Не че сега феновете не си харесват звездите, но някога ги имаше във всеки отбор.
- Сега големите отбори имат имена като Роналдо, Меси, Неймар и редица други, които си заслужават парите за билетите все пак.
- Далеч съм от мисълта да ги подценявам, напротив, това са велики футболисти, най-великите за времето си. Но някога във всеки голям, ако щете и средноевропейски отбор имаше такива имена, такива любимци. Това не изключва и България. Освен "Левски" и ЦСКА имаше и други силни отбори като в Пловдив, Варна и други градове. Още са ми пред очите звезди от "Марек", "Ботев" (Вр), "Дунав" (Рс) и други отбори, не чак дотам титуловани. Тези отбори имат своите големи моменти срещу европейски грандове, защото имаха ярки индивидуалности. Понеже симпатизирам на "Байерн", ще кажа, че ако наложим сегашния състав, безапелационно спечелил требъл, с онзи от 1974-1976 г., дълбоко се съмнявам, че днешният превъзхожда тогавашния. Тогава играеха Бекенбауер, Герд Мюлер, Ули Хьонес, Сеп Майер, Паул Брайтнер - не мога да изредя толкова велики имена в "Байерн" в момента. Да, световни звезди има сега, невероятни футболисти, но не с такова влияние като онези. Давам за пример "Байерн", но какво да кажем за "Аякс", за италианските отбори като "Милан" и "Интер", за "Реал" (Мадрид).
- Сериозен фактор е комерсиализацията. Само преди броени години бе нечувано, че играч е продаден за сума над сто милиона евро, считана за психологическа, днес за Меси искат 700 милиона. Накъде води това?
- Връщам се през 1982 г., когато "Барселона" закупи Диего Марадона за 10 милиона долара. Тогава световното списание "Онз" написа под голяма снимка на Марадона с екипа на "Барса": "Това е лудост!". Да, сега сме 40 години по-късно, но днешните цени на футболистите са истинско безумие. Ако един учен намери ваксина срещу КОВИД-19, лечение на рака и други смъртоносни болести, добре, заслужава 700 милиона евро. Но става въпрос за неизмерим брой човешки животи! Каквото и удоволствие да доставя един футболист с играта си, то не може да струва толкова пари.
- Да, но чисто по икономическата логика футболните звезди са машини за пари. Събират десетки хиляди зрители на мач, продават стоки със своя лик с обороти за милиарди по цял свят. Сигурно си заслужават цената?
- Целият футбол отдавна вече е една страхотна машина за пари. Нормално е звездите да генерират огромни печалби и да трябва да получават част от тях. Да, играчи като Меси и Роналдо, безспорно двете най-големи звезди през последните години, нормално получават огромни суми. Има безброй примери за играчи, купени за сумати пари, а не успели да ги върнат дори само с изявите си на терена. "Барселона" в момента пропада именно заради безумните си трансфери.
- На този фон как ви се видя представянето на отборите ни в европейските турнири, макар и само в един мач до момента?
- Гледам български футбол колкото е възможно по-малко и със съжаление. Пак ще се върна в годините, но когато на български отбор предстоеше да играе в Европа, както феновете, така и футболистите очакваха тези мачове с трепет. Защото всеки отбор можеше да бъде победен. Примери колкото искаш - даже, понеже споменах "Байерн", баварците бяха победени от "Марек" на стадиона в Дупница, тогава Станке Димитров. И бяха на път да бъдат елиминирани от българския отбор само две години след като бяха станали европейски шампион.
В нашите отбори просто няма футболисти. Водещите купуват само чужденци, дават много пари, а се оказва, че играчите са дори далеч под средното европейско качество. "Лудогорец" не е изключение. Идват едни нищо и никакви датчани и в Разград 75 минути не им дават да пипнат топката. Ами преди години такива не ги брояхме изобщо. Сега идват никому неизвестни малтийци и грандът ЦСКА се мотае като в кълчища, спасява се с помощ свише.
Българският футбол е на невероятно ниско ниво. И върви надолу. Пример: Най-голямата победа в Европа на "Левски" е с 12:2 над финландския "Рейпас". Минават години и "Левски" е отстранен от "Тампере". Това говори, че във всички останали страни футболът се развива, а тук регресира.
Стигаме до националния отбор. Но не ми се говори, защото темата изисква дни. Просто всички виждаме нивото, ясно е, че нямаме футболисти, не произвеждаме вече такива.