Специалисти за планинските атракциони: Много съоръжения са некачествени

Малко са професионалистите, които знаят какво правят, категоричен е създателят на въжената линия на Антарктида 

Доли ТАЧЕВА

Много от съоръженията в страната не са направени както трябва!

В това е категоричен планинският спасител Марчо Паунов от Чепеларе. Мъжът строи въжени линии, кабинкови лифтове, алпийски тролеи. Като участник в три антарктически експедиции е изградил въжената линия над българската полярна база на остров Ливингстън.

"Има много малко професионалисти, които знаят наистина какво правят и никой не ги пита как трябва да бъдат регламентирани тези съоръжения. Заради това, че няма конкретни изисквания и контрол от страна на държавата, много от съоръженията са направени не както трябва", казва пред "България Днес" Паунов.

Трагичният инцидент в Несебър, при който 8-годишно дете загина, след като падна от парашут във водата, постави въпроса за сигурността на екстремните атракциони у нас. Ако морето крие своите рискове, то какво да кажем за планината, където въжени тролеи, бънджи скокове и други "адреналинови" преживявания привличат стотици туристи всяко лято?

През 2019 г. Марчо Паунов създава 400-метров алпийски тролей в Родопите. Като професионалист знае, че безопасността на хората е на първо място.

"Въжетата са със сертификати, екипировките също. Абсолютно всичко се следи. Самите инструктори са обучени да екипират правилно хората, да следят за безопасността през цялото време", споделя още мъжът, който е категоричен, че подкрепя действията на държавата за създаване на регулация при използването на подобен тип атракциони.

Въжен парк, АТВ-та и алпийски тролей се предлагат и в Добринище. Там се следи стриктно за възрастта на ползвателите му и не се допускат изключения.

"Работим целогодишно, всичко е с възрастова граница, спазваме всякакви правила. Навсякъде има инструктори, които съблюдават реда. Дано по-скоро да влязат нещата в регулярни проверки навсякъде, за да не ставаме свидетели на страшни инциденти, коментират пред вестника и от там.

Опитите ни да разговаряме с представители на други планински клубове, сред които този на пещера Проходна и този в Рила, които предлагат подобни атракциони, завършиха с отказ, последван от затворена линия. Тази груба стена на мълчание поражда още повече въпроси - ако всичко е изрядно, защо никой не иска да говори?